Аладжа манастир е най-посещаваният туристически обект във Варна за 2023 г., сочат данните на Регионалния исторически музей в морския град, представени по време на пресконференция, предаде TheSite24. През 2023 г. обектите на Отдел археология са посетени от общо 115058, включващи безплатни и платени посещения.
Ето кои са и най-посещаваните обекти:
Археологически музей – 28804 посетители;
Аладжа манастир – 67341 посетители;
Големи Римски терми – 16386 посетители;
Малки римски Терми – 305 посетители;
Учебен музей – 2222 посетители.
Малки римски Терми – 305 посетители;
Аладжа манастир посреща посетителите си вече и с напълно обновена експозиция, споделят от РИМ – Варна.
Аладжа манастир е най-известният средновековен скален манастир по българското Черноморие, обитаван от монаси-отшелници през XIII – XIV век. Помещенията на манастира са издълбани на две равнища във висока почти 40 метра варовикова скала.
Как Аладжа манастир се превърна в Стената на плача и какви послания оставят туристите? (СНИМКИ)
Аладжа манастир е най-известният средновековен скален манастир по българското Черноморие, обитаван от монаси-отшелници през XIII – XIV век. Помещенията на манастира са издълбани на две равнища във висока почти 40 метра варовикова скала.
На първото равнище са разположени манастирската църква, монашеските килии, трапезарията и кухнята, малка гробищна църква, криптата (костница) и стопанските помещения.
Аладжа манастир чака два нови климатика, защото предишните са станали дом на сънливци
Второто равнище представлява естествена скална ниша, в източния край на която е изграден манастирския параклис.
След падането на България под османско владичество в края на ХIV век Аладжа манастир постепенно запада и вероятно към XVI -XVII век е изоставен.
На 600 – 700 м. западно от манастира се намира група пещери, известна под името “Катакомбите”. Откритите находки – керамика, монети, графити и др. свидетелстват, че “Катакомбите” са обитавани през раннохристиянската епоха (IV-VI в.). По-късно, през XIII – XIV век “Аладжа манастир” и “Катакомбите” са представлявали части от по-голям монашески комплекс.
Аладжа манастир функционира като музеен и туристически обект. През 1912 г. е обявен за народна старина, а през 1957 г. – за архитектурен паметник на културата от национално значение .
С какво друго може да се похвалят музеите на Варна през 2023 г.?
През 2023 г. във фондовете на Отдел Археология са постъпили 534 нови находки от разкопки.
В залите на музея са организирани 3 гостуващи изложби. Екипът на Археологическият музей е взел участие в подготовката на още 5 изложби в страната и 2 международни изложби организирани в САЩ, Канада и Република Северна Македония.
Голям интерес е предизвикал и партньорския проект на Варненския археологически музей и Сдружение ,,Чигот – Исторически възстановки“, благодарение на който се е реализирал средновековния фестивал „Балканите през Средновековието”.
Научно изследователската дейност на Отдел Археология в РИМ-Варна включва 11 спасителни проучвания в границите на ААР „Одесос-Варна“. Към тях следва да се добавят ръководството на редовни археологически разкопки, финансирани от Министерството на културата на 5 традиционно проучвани от Археологически музей Варна обекти:
Варненски халколитен некропол;
Къснохалколитно селище при гр. Суворово;
Крепост ,,Петрич кале“ в община Аврен;
Късноантична крепост на н. Св. Атанас, гр. Бяла;
Марцианопол, гр. Девня.
Със средства на Община Варна са били проведени и спасителни археологически проучвания на
раннохристиянска църква до с. Звездица, община Варна.
