Анализ на Полина Костадинова
Временният кмет на Варна Павел Попов се утвърждава не като спасител в политическа криза, а като символ на управленски провал. Назначен след отстраняването на предшественика му заради огромен корупционен скандал, Попов бързо изгуби общественото доверие със серия от действия, които показаха арогантност, хаос и управленска некомпетентност.
Започна се с криза в администрацията, последвана от шокираща новина – Община Варна бе осъдена да плати 2,74 млн. лева обезщетение заради бездействие на главния архитект. Това доведе до запор на сметките на общината – решение, което беше прикрито от Попов в продължение на седмици, докато ситуацията не излезе наяве чрез медиите.
Вместо да поеме отговорност, Попов потъна в мълчание, изолирайки администрацията от съветници и граждани. Приоритетите му – като например довършването на физкултурен салон на VII СУ „Найден Геров“ – също претърпяха фиаско. Проектът, планиран с по-малко от милион, се оскъпи до над 2,1 млн. лв. заради лошо изпълнение и необходимост от основен ремонт на вече ремонтираното.
Вместо да признае проблемите, Попов се впусна в словесни атаки срещу съветници, които дръзват да го питат. По казуса с детска градина „Щастливо детство“, кметът отхвърли притесненията на родители и съветници, обвинявайки ги в разпространяване на фалшиви новини.
Скандалът достигна връх в края на юли, когато по време на заседание на Общинския съвет Попов отказа да отговаря на 15 въпроса – включително за бездомните животни, затрупаните с боклук курорти, липсващия транспорт към нос Галата и липсата на визия за туризъм. Вместо това, изнесе назидателна реч на тема „геноцид“, провокирана от дума, използвана от общински съветник в съвсем друг контекст.
След морализаторски монолог и обвинения към съветниците, че задават въпроси устно, а не „професионално“ писмено, Попов демонстративно напусна залата. Гражданите започнаха да скандират „Оставка!“, а в залата остана само зам.-кметът Апостолова, която не бе упълномощена да даде отговори.
Извън залата, недоволството расте. Форумите преливат от коментари за презастрояването на Варна, липсата на зелени площи и безхаберието на администрацията. Варненци определят управлението му като “непрозрачно”, “враждебно към гражданите” и “антисоциално”.
Попов се представя като администратор, който “спазва закона“, но отказва да води диалог с хората. Управлението му напомня на затворена система – без отговорност, без визия, без кураж да посрещне проблемите на Варна очи в очи.
На фона на запори, провалени ремонти и скандални назначения, Варна не получава решение – тя получава чиновническа изолация и безотговорност. Попов не просто бяга от въпроси – той бяга от ролята си на лидер.
Днес, Варна не се нуждае от временен кмет – нуждае се от управление с лице към хората, не с гръб към залата. Ако Павел Попов не разбира това, той няма място в местната власт.
