Варненският апелативен съд отхвърли жалбата на обвиняем срещу определение на Окръжен съд – Варна, с което не е било уважено искането му за по-лека мярка за неотклонение. Александър А. е привлечен към наказателна отговорност за държане с цел разпространение и разпространение на наркотици при продължавано престъпление във Варна на 13 октомври миналата година. Оттогава е под стража. От дома му са били иззети 3.58 гр. метамфетамин, 0.1 гр. марихуана и електронна везна със следи от забранените вещества.
В искането за домашен арест адвокатът на задържания оспорва необходимостта от продължаване на най-тежката мярка за процесуална принуда. Защитата смята, че първата инстанция не е обърнала внимание на важни факти: Александър А. не е осъждан, няма криминални регистрации или висящи производства, полага грижи за двете си малолетни деца.
Представителят на държавното обвинение не вижда разколебаване на обоснованото предположение, че обвиняемият е автор на престъплението. Разпространението на наркотици е извършвано от дома му, което прави домашния арест неподходящ.
Съставът на Апелативен съд – Варна намери жалбата за неоснователна. По отношение на 37-годишния мъж е възведено обвинение за тежко умишлено престъпление. Доказателствата по делото обуславят обоснованото предположение, че държаните и разпространени от него вещества са наркотични. Макар почти 4-месечният престой в ареста да е намалил опасността от извършване на престъпление, този риск все още е реален и може да се преодолее единствено чрез задържане под стража. Фактът, че обвиняемият е баща на две деца не е от такъв характер, че да промени този извод. Другият родител и роднини полагат грижи за малолетните, което самият задържан потвърди пред съда.
С тези аргументи въззивната инстанция отказа да измени най-тежката мярка за неотклонение на Александър А. Определението е окончателно.
