Първоначалният шок от появата на голямата котка в Шумен сякаш отмина и въпреки реалната опасност, хората започнаха да се шегуват и да приемат новия обитател на платото повече като атракция, отколкото като сериозен проблем. Все още остава загадка откъде е дошло животното, което се оказа, че умее да оцелява според вродените му инстинкти.
Една различна гледна точка относно появата на черната пантера сподели астрологът Елица Исакова, видя СайтЪТ. Медията ни публикува коментара без редакторска намеса:
“Последните дни в новините и социалните мрежи често се споменава появата на черна пантера в района на Шумен. Повечето реакции варират между страх, любопитство и хумор. Като човек, който се занимава с астрология и символика, бих искала да предложа една различна гледна точка – не толкова към физическото присъствие на животното, колкото към онова, което то може да означава на по-дълбоко, колективно ниво.
Дали това наистина е просто една куриозна история, която трябва да ни развеселява? Или може би…… това е символ, който идва при нас точно в нужното време?
В древните култури, черната пантера не е просто животно. Тя е архетип, духовен пратеник, символ на скритото, на сенките, на вътрешната сила, която чака да бъде събудена. В митологиите на американските индианци, маите, африканските племена и дори в Египет – черната пантера е водач между световете. Тя идва, когато обществото трябва да се вгледа в себе си, да се изправи пред собствения си страх, пред потиснатите истини и да си върне личната сила.
Появата ѝ край Шумен не е случайна!
Шумен е земя с дълбока история – люлка на култура, на дух, на борба и търсене на истина. Недалеч е Плиска, първата българска столица. Земята там помни древните жреци, конете на кановете, огъня на прабългарската сила. И точно на тази сакрална земя, черната пантера се “появява” – не в клетка, а свободна. Тук земята пази древни трепети и знание. А когато символите слизат от сенките и се появяват сред хората – значи Духът ни говори.
Какъв е този символ? Това ли е Духът, който се опитва да избяга от клетката на страха, на забравата, на духовната леност? Това ли е нашата собствена интуиция, нашият женски архетип, нашата природа, която сме затворили, и сега тя ни напомня за себе си?
Тя може би ни напомня за забравената част от нас самите – инстинктивна, тиха, но всезнаеща. Частта, която не се вижда в светлината на деня, но бди в тъмното и чака да я чуем.
Когато сенките приемат форма и идват сред нас, това не е случайно.
В аналитичната психология на Карл Юнг, черната пантера може да се разглежда като символ на така наречената „сянка“ – онези аспекти от нас, които потискаме или отхвърляме, но които носят дълбока вътрешна сила. Появата ѝ може да бъде покана към осъзнаване и интеграция на тези неoсъзнавани части.
Освен това, пантерата резонира с архетипите на „анима“ и „анимус“ – вътрешната женственост и мъжественост в психиката ни. Нейната мощна, тиха и мистична енергия може да символизира нуждата от баланс между интуицията и разума, между чувствата и действието.
От тази гледна точка, нейната поява в колективното пространство може да се тълкува не само като външно събитие, а като психо-символичен сигнал към обществото – за пробуждане, за себепознание, за изправяне пред собствените страхове.
Може би трябва да се замислим. Може би не е случайност, а покана – да търсим връзките, които не се виждат, но се усещат.”
