Служебното правителство да се назначава след задължителна консултация с партиите в Народното събрание, а за служебни министри да се назначават хора, заемали или заемащи висша публична длъжност. Това би предложил министърът на правосъдието Атанас Славов в дискусията за предстоящите промени в Конституцията. По-рано днес Славов участва в “Още от деня” по Българската национална телевизия.
“В началото на проекта за изменение на Конституцията ние предложихме правителствата в оставка да изпълняват функциите на служебни правителства, както е в повечето парламентарни държави. Впоследствие бе избран друг подход. Бих предложил да има задължителна консултация с парламентарните групи преди формиране на служебно правителство и президентът да има задължението да избира между лица, които са заемали или заемат висши публични длъжности в съответната институция и в съответния ресор. Така ще е ясно, че целта на служебното правителство ще е да осигури приемственост, а не да променя геополитическата ориентация на страната и да сключва дългосрочни договори”, заяви Славов.
В парламентарната комисия по конституционни въпроси продължават интензивните дискусии и по конкретни текстове от проекта за промяна на Конституцията. Славов изрази очакване процесът по изменение на основния закон да приключи до края на годината или най-късно в средата на януари.
“Оптимист съм, че в рамките на следващия месец и половина ще видим приключил процеса за конституционна реформа”, заяви Славов и напомни, че тъкмо промените в Конституцията са били сред основните мотиви за създаването на настоящия управленски формат. Министърът изрази надежда, че обществото и политическото лидерство в парламента са узрели, за да не се повтори сценарият от 2015 година, когато правосъдната реформа на Христо Иванов беше бламирана.
Министър Славов отново очерта главните цели на реформата – независим съд, отчетна и независима от политическо влияние прокуратура и ефективно правосъдие. Той добави, че конституционното мнозинство в Народното събрание търси допирни точки между различните идеи на база внесения конституционен проект.
“Засега изглежда в парламента намират тези допирни точки. Като министър, а и чисто професионално, не бих отстъпил от квотното разпределение на ВСС – осем съдии, избрани пряко от съдии, петчленна квота, избрана от парламента, и двамата председатели на двете върховни съдилища. Това е доказан европейски стандарт за независимост на правосъдието. Не можем да отстъпим от това. Ако отстъпим, обезсмисляме целия проект за конституционна промяна”, подчерта Славов. Според него именно редуцирането на броя членове на ВСС, избрани от парламента, ще намали и политическото влияние върху съдебната власт.
“Когато редуцираме политбюрото на съдебната власт, тогава съдиите наистина ще са отговорни. Ако до края на декември или средата на януари завършим конституционните промени, следващите месеци ще са посветени на промени в Закона за съдебната власт, за да могат тези конституционни промени да бъдат развити на законово ниво. След това в края на пролетта или началото лятото ще направим изборите за нов състав на ВСС, за прокурорски съвет и за главен прокурор”, поясни Славов.
