Намаляването на хранителните загуби изисква последователни действия и координация между всички участници по хранителната верига – от производството и съхранението до разпределението и потреблението.
Това посочи изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните проф. д-р Светла Янчева по време на конференцията „Храната за утрешния ден: решения в услуга на хората и планетата“, организирана от Българската хранителна банка.
Най-доброто решение е храната да не се превръща в отпадък
Основен инструмент срещу хранителните загуби остава превенцията. Начинът, по който храната се произвежда, съхранява и разпределя, както и управлението на излишните количества, има едновременно икономически, социални и екологични последици.
Темата придобива още по-голямо значение в условията на климатични промени и ограничени природни ресурси.
„Най-добрата храна е тази, която не се превръща в отпадък“, подчерта проф. Янчева.
Излишната храна може да достигне до хора, вместо до отпадъка
Сред практическите решения БАБХ откроява даряването и преразпределението на излишните количества храна, когато продуктите са безопасни и годни за човешка консумация.
Така част от храната, която иначе би могла да остане неизползвана, може да бъде насочена към хора, които се нуждаят от нея.
Съществено условие обаче остава гарантирането на безопасността по цялата верига на даряване и преразпределение.
В тази посока БАБХ работи съвместно с Българската хранителна банка за прилагането на изискванията за безопасност при даряването на храни.
Необходима е цялата хранителна верига
Ограничаването на хранителните загуби не може да бъде постигнато само от една институция или от отделен сектор. Необходима е координация между производители, преработватели, търговци, организации за преразпределение и останалите участници във веригата.
Целта е едновременно да се намали количеството храна, което се превръща в отпадък, да се използват по-разумно вложените ресурси и безопасната излишна храна да получи възможност за втори път до трапезата.
