Преди повече от 10 години брейкърът трогва хората със своите танци и става победител в предаването на bTV „България търси талант“
Несломим дух и граници, които не съществуват. Пламен Любенов е в инвалидна количка, но танците са неговата страст.
Петък вечер в столичен бар. Музика, светлини и едно момче, което приковава погледите на всички. 32-годишният Пламен Любенов е човек, за когото танците са живот, а музиката – всичко.
„Тя е всичко. Тя много ми е дала. Тя не е спирала да дава. Тя е нещото, което ме крепи“, казва Пламен Любенов.
„Аз самият съм уличен танцьор, уличен артист. По-конкретно в би-бойинга, по-разпространен като брейк танци, така че да, самият аз съм много мобилен. С и без количката си танцувам. Много повече е брейкът от едно красиво движение, нали? Някак си всичко е много по-дълбоко. Не е просто един красив танц“, споделя той.
Пламен е роден с увреждане и детството му преминава в домове за деца, лишени от родителски грижи. Той обаче си спомня времето, прекарано там, с усмивка.
„Смея да кажа всъщност, че не съм лишаван от нищо. Възпитателите ни се държаха като наши родители. Определено смея да кажа, че имам доста красиво и хубаво детство“, казва Пламен.
Несломимият му дух се проявява още в тийнейджърска възраст, а ограниченията остават на заден план. Любопитството му го кара да търси нови предизвикателства.
„В моята глава беше просто да търся баири и просто да ги изкача като на спирала или просто да ги спусна с много силна скорост надолу с инвалидната си количка. Няма никакво обяснение защо така, как съм разсъждавал, но да, бях много любопитен като цяло какво имаше зад тези решетки“, разказва той.
С музика и танци започва да се занимава по-сериозно, когато среща своя първи учител във Варна. И мечтата за сцената става все по-близка.
„Бях много малък. Вече дори не си спомням колко – тийнейджърските години, може би 14-годишен. Момчил Петров – това е специално име за мен, защото той ми даде шанс. Той ми показа живота чрез танца и какво би трябвало да означава за всеки един“, казва Пламен.
Често средата в града се оказва недостъпна за хората в неравностойно положение. Но не и за Пламен.
„Средата е огромна спънка. Честно казано, за нас конкретно, но не смятам и не мисля, че нещо ще се промени в близките години. Но за съжаление това е навсякъде. Не е в точно един определен град. И във Варна е така, и в София“, посочва той.
Разходки с бездомни кучета в приюта в село Каменар, тренировки по баскетбол и дори изкачване на Шипка са само част от ежедневието на Пламен.
Млад мъж с увреждане се грижи за изоставените кучета в приюта в село Каменар
„По принцип ми беше мечта да изкача тези стъпала на ръцете си. Но да, още една цел в моя живот мога да кажа, че съм изпълнил“, казва той.
Преди повече от 10 години брейкърът трогва хората със своите танци и става победител в предаването на bTV „България търси талант“.
„Победих благодарение на публиката. Искам много да го подчертая, защото това е важно за мен. Ние не сме нищо без хората около себе си. По принцип говоря общо. Не съм очаквал, честно казано, да победя. Мислех си, че ще стигна до някъде. Знаех, че беше нещо ново и различно, но дотам. Няма особени очаквания. Просто исках много да участвам“, разказва Пламен.
„И тогава, понеже работих в един магазин, собственикът на магазина ме подкрепи и отидохме заедно. Така че съм благодарен и на него за тази инициатива, че един вид допринесъл, помогнал ми е за участието“, допълва той.
Победата и любовта на хората му носят стимул да продължава своето развитие на музикалната сцена. А и извън нея. От няколко години е горд притежател на шофьорска книжка и автомобил.
„Аз не ги определям нещата в моята глава като мечти, а по-скоро като цели. Шофьор съм. Това е моята нова гордост от 2022 г. и наскоро напуснах работа, за да следвам своите мечти. Малко лудо би изглеждало, но така човек трябва да преследва своите цели и мечти“, казва Пламен.
Свързана новина
„В главата си представях, че понеже хип-хоп културата е направила страшно много за мен, ми се иска и аз лека-полека с нещо да допринасям в социалните си мрежи постоянно, докато танцувам на улицата“, споделя той.
Увреждането не може да бъде пречка пред мечтите, казва Пламен.
„Дори не знам какво пише в ТЕЛК-овото решение или как е назовано като инвалидност. Може би защото не ме интересува. Не ме интересуват нещата, които не мога да правя, а съм се фокусирал точно върху тези неща, които мога да правя“, казва той.
Макар инвалидната количка да е част от живота му, младият мъж успява да се справи с всичко.
„Честно казано, не знам какво не мога да правя. Не е нещо ново, с което трябва да се захващам. Да, отстрани изглежда по-трудно заради увреждането, но за мен е нещо нормално и смятам, че трябва да бъде нормално всеки – независимо човек с увреждания или без увреждане, да си се движи свободно, да ходи на работа, да си прави задачите за деня“, казва Пламен.
А най-голямото му желание днес е просто да танцува.
„Просто да танцувам. Искам да правя по-дълго време това, което правя, защото сега съм на 32 години и осъзнавам, че животът е адски кратък, колкото и клиширано да звучи. Аз наистина в момента го осъзнавам и съм реалист. Може би заради увреждането, нямам представа, но знам, че не винаги ще бъда толкова активен. Дай Боже винаги да съм. Не знам, но оценявам възможността, че мога да танцувам, и ми се иска просто да го правя колкото се може по-дълго време“, споделя той.
За Пламен танцът не е просто движение. Той му дава криле, свобода и стимул да продължава смело напред.
Снимки: Личен архив
