„Те спасиха живота му, тук сме за да изкажем нашата огромна благодарност”. Това споделиха пред репортер на СайтЪТ съпругата и синът на пациент, приет по спешност в МБАЛ “Св. Анна” неотдавна в критично състояние. За тънката граница между живота и смъртта и как Валентин живее втори живот, благодарение на професионализма и човещината на медиците в здравното заведение, разказаха съпругата му Сашка Чилингирова и синът му Владимир Чилингиров.
Близките на спасения Валентин Чилингиров коментираха техния случай непосредствено след като изпълнителният директор на болницата д-р Красимир Петров сподели тревогите си, че държавата не е подкрепила оздравителния план на лечебното заведение и МБАЛ „Св. Анна“ се бори за пациентите и оцеляванто си.
История за път, отчаяние, риск… и спасение.
Всичко започва на 400 км. от Варна, където Валентин е приет в болница, но в продължение на седмица, ден след ден, диагноза няма, лечението не помага, състоянието му се влошава, докато стига критична точка и животът му е на ръба.
Така близките вземат спонтанно и дръзко решение – прибират Валентин и тръгват към Варна. Без гаранция, че решението им ще доведе до успех. Без сигурност дали някой ще ги приеме. Без яснота какво точно се случва със здравето на мъжа.
По време на транспортирането състоянието му рязко се влошава.
И тогава – в късна вечер, след стотици километри – те стигат до болница „Св. Анна“.
„Нямахме познати, нямахме препоръки. Просто дойдохме… и ни приеха“, разказва съпругата.
Още на следващия ден лекарите установяват тежкото състояние и вземат решение за спешна операция. Рискът е огромен. Следват часове на напрежение, дни на несигурност, седмици на борба.
Общо три операции.
14 дни в медикаментозна кома.
Дълъг път обратно към живота.
„Благодарение на лекарите в болницата, Валентин живее втори живот“, разказва Сашка.
Зад тези думи стоят конкретни хора – лекари и медицински екипи, които не просто изпълняват задълженията си, а поемат отговорност, дават надежда и остават до пациента и близките му във всеки труден момент.
Имена, които семейството няма да забрави – д-р Мансури, който поема риска и извършва операцията; д-р Попова, д-р Мартин Христов, д-р Елица Купенова и още много други.
„Те не просто лекуваха. Те ни даваха кураж. Бяха до нас. Информираха ни, търсеха ни, подкрепяха ни“, споделя тя.
Днес, седмици по-късно, мъжът вече се възстановява. Бавно, но сигурно. С желание да се върне отново в болницата – този път, за да каже „благодаря“ лично.
„Ако не бяхме дошли тук… не знам какво щеше да се случи“, казва съпругата му.
Историята им идва в момент, когато бъдещето на болницата е под въпрос. Но именно такива истории дават най-силния отговор защо трябва да я има.
„Нека тези лекари запазят работните си места. Нека болницата да продължи да съществува. Защото всички имаме нужда от нея“, категорични са Сашка и Владимир.
Повече вижте във видеото!
