В началото на юни, Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели (BAHE) проведе своето традиционно национално допитване до мениджъри и собственици на хотели, което има за цел да покаже какво е състоянието на сектора, а също какви са нагласите, прогнозите и очакванията на хотелиерите в средата на годината.
За цените на нощувките, с факти
Добрата новина за туристите е, че малко под половината от хотелите или не са повишили цените в сравнение с миналата година или са ги повишили с до 10%, което е под индекса на годишната инфлация. Нещо повече – над 60% от хотелиерите не възнамеряват да повишават повече цените до края на годината, а една трета предвиждат повишение в рамките на до 10%.
Резултатите от допитването показват, че в сравнение с миналата година леко нараства делът на хотелиерите, които са повишили цените между 10 и 20% – близо половината. Това би могло да се счита за „здравословно“ увеличение, защото е в рамките или малко над нивото на годишната инфлация и позволява на хотелиерите да поддържат добра рентабилност.
Какво се случва със заетостта
На фона на консервативния ръст на цените на нощувките, при 40% от хотелите заетостта е останала на миналогодишните нива или дори се е свила. При една трета от тях тя нараства с до 10%, а една пета могат да се похвалят с ръст между 10 и 20%.
Все пак, при заетостта очакванията са по-скоро оптимистични, защото над половината от хотелиерите очакват да завършат 2023 г. с ръст спрямо миналата година.
Покажи ми парите!*
Добра новина е, че приходите от нощувки нарастват при две трети от хотелите. В тази група горе-долу поравно се разпределят местата за настаняване, които декларират до 10% ръст и тези с ръст между 10 и 20%. На другия полюс са една трета от хотелите в България, при които или е налице някакъв спад (15%), или приходите са на нивата от 2022 г. (13%).
Все пак, тук трябва да се има предвид, че ръстът в приходите не означава автоматично по-висока рентабилност, защото двуцифрената инфлация и значителният (в някои случаи над 20-30%) ръст на разходите за труд пристискат, а в често и изяждат печалбата.
И споменавайки разходите за труд стигаме до най-сериозното предизвикателство в хотелския бизнес…
Отново за кадрите
Недостигът на персонал се посочва като най-сериозното предизвикателство пред хотелиерите от близо 40% от респондентите – далеч пред невъзможността за дългосрочно планиране на бизнеса (23%) и инфлацията (20%). И ако миналата година половината от анкетираните са посочили повишението на заплатите като най-добро решение на проблема, през 2023 г. такова решение поддържат едва 30%. От една страна, липсата на ентусиазъм за по-нататъшно увеличаване на възнагражденията може да се тълкува като сигнал за липса на достатъчен марж, а от друга – като липса на увереност, че дори при запазване на ръста на разходите за труд, това би довело до по-висок интерес сред потенциалните служители.
Както личи от отговорите, решения ще се търсят и в посока внос на кадри от чужбина (26%) и ангажиране на студенти и ученици от горните класове със стажове и други програми за заетост (28%).
А сега накъде?
Въпреки предизвикателствата, една трета от хотелиерите в България декларират, че в момента бизнесът им се развива по-добре отколкото в считаната за еталон 2019 г., а други 23% очакват пълно възстановяване в рамките на една година. Почти половината от хотелиерите са на мнение, че до края на годината бизнес климатът в туризма ще се подобри още.
И ако очакванията в бизнеса са нещо доста субективно, то не така стоят нещата с готовността за инвестиции в същия. В тази връзка, 60% от респондентите в допитването предвиждат някакъв по-сериозен ремонт или реновация на хотела, а една трета планират инвестиция в нов хотел или разширяване на съществуващия.
Кой-кой е
В националното допитване на BAHE се включиха инвеститори, собственици и мениджъри на хотели, които управляват над 13 хил. стаи, разпределена в места за настаняване с категории две, три, четири и пет звезди, всяко от които с над 15 стаи (за да се изключат къщите за гости и апартаментите за краткосрочен наем).
Тази леглова база е разпределена основно в градски (33%) и морски (28%), следвани спа (15%) и планински (10%) хотели.
