На 14 октомври 1915 г., в деня на Петковден, Варна е атакувана от руски хидроплани, а след това и от военноморска ескадра. Девет души загиват, 24 са ранени, а десетки сгради са разрушени, припомнят от Военноморския музей – Варна.
Преди 111 години, на 14 октомври 1915 г., Варна се събужда от шума на самолетни двигатели и взривове. За един от най-драматичните военни епизоди в историята на града припомнят от Военноморския музей – Варна.
На този ден православните християни отбелязват Петковден. Жени, деца и мъже се отправят към църквите, без да подозират какво предстои.
По същото време в щаба на бреговата охрана постъпва съобщение, че руски бойни кораби се движат към българския бряг. Военните части са уведомени да предприемат спешни мерки за защита на пристанището, жп гарата и флотските обекти.
Малко по-късно два руски хидроплана навлизат над Варна, правят обиколка над града и хвърлят бомби. От Военноморския музей посочват, че това е първата въздушна бомбардировка над мирно население в българската история.
България вече е във войната
На 1 октомври 1915 г. България се включва в Първата световна война на страната на Централните сили – Германия, Австро-Унгария и Османската империя, срещу държавите от Антантата.
От началото на конфликта двете коалиции засилват натиска си върху България. В центъра на дипломатическите спорове е съдбата на Македония, а значение имат и условията по финансовите заеми и интересите в Черноморския регион.
След включването на страната във войната българските сили настъпват срещу Сърбия, а България установява контрол над значителна част от Македония.
В същото време Черноморието придобива все по-голямо военно значение.
Според историческата информация на Военноморския музей още преди войната руското командване разглежда варианти за действия срещу българските черноморски пристанища Варна и Бургас. В периода на българския неутралитет през 1915 г. руски миноносци многократно навлизат в български териториални води и приближават крайбрежието.
След хидропланите идва и военноморската ескадра
Въздушната атака на 14 октомври е предвестник на последвалия обстрел срещу Варна от руска военноморска ескадра.
В атаката участват 24 бойни кораба – дреднаутът „Императрица Мария“, броненосците „Йоан Златоуст“, „Евстафий“ и „Пантелеймон“, два крайцера, 14 контраминоносеца и четири спомагателни кораба, включително авиотранспортни.
Градът е подложен на артилерийски обстрел от морето.
Българската брегова артилерия не отвръща на стрелбата, тъй като военните преценяват, че руските кораби се намират извън ефективния обсег на оръдията, а откриването на огън би разкрило позициите им.
В защитата на Варна се включват двете германски подводници УБ-7 и УБ-8, базирани в града. Техните действия принуждават руската ескадра да прекрати обстрела и да се оттегли.
Девет души загиват, 24 са ранени
Последиците от атаката са тежки.
При бомбардировката загиват девет души – петима мъже, три жени и 12-годишно момче.
Ранени са 24 души, сред които двама офицери и четирима войници, изпълнявали служебните си задължения.
Разбита е външната част на вълнолома. Пряко са засегнати сградите на Първи полицейски участък, телеграфо-пощенския клон, мюфтийството и кулата на морския фар.
Повече от 50 магазина, къщи и кантори са сринати до основи, а общите загуби са оценени на повече от 2 млн. лева по тогавашни цени.
Пленен руски кораб получава името „Варна“
Само ден по-късно – на 15 октомври 1915 г., Дунавската флотилия пленява руски речен транспорт.
Името на плавателния съд е сменено на „Варна“ в чест на атакувания български град. Под това име корабът продължава да служи на България до края на войната.
Нападението предизвиква силен обществен отзвук
Бомбардировката над Варна предизвиква широк обществен и политически отзвук.
Вестници от онова време публикуват остри реакции срещу руската атака, а темата достига и до политическите и църковните среди.
След обществената вълна правителство и опозиция, подкрепени от църковни среди, вземат решение храм-паметникът „Св. Александър Невски“ да бъде преименуван на „Св. св. Кирил и Методий“.
През 1920 г., при правителството на Александър Стамболийски, старото име на храма е възстановено.
Днес, 111 години по-късно, 14 октомври остава дата, свързана с един от най-тежките военни епизоди в историята на Варна.
Историческата информация и архивните данни за събитията от 14 октомври 1915 г. са на Военноморския музей – Варна.
