„Пътят”. Това заглавие със сигурност би изчерпало мигновено колосално количество бройки от една бъдеща книга, посветена на един от най-успешните клубове в българската водна топка в лицето на „Комодор” (Варна). Роди се спонтанно, докато разговаряхме с Деян Радев за живота на клуба, споделя за СайтЪТ Десимира Тончева.
Пътят, по който създателите на клуба редом с треньори и състезатели вървят заедно вече 30 години.
„Ако един ден се роди книга, би й прилягало именно това заглавие. Бих я озаглавил „Пътят”. Пътят, който сме извървeли и вървим, за мен е правилният. Имали сме много трудни моменти – треньорската криза, изгубената важна възраст състезатели преди години. Но и низ от успехи! Дай Боже, да се множат!”, пожелава си Деян Радев, председател на УС на „Комодор” (Варна).
Отдаден е активно на водната топка от 1973 до 1988 г. Следващите две години от спортната му кариера преминават в клуб „Златни пясъци”. Деян Радев е преминал през всичките възрасти на варненските клубове „Черно море”, „Лазур” и „Младост”. От 1981 г. до приключване на кариерата си носи капитанската лента на мъжкия отбор на „Черно море”. Национален състезател. Сребърен медалист от балканиадата през 1983 г. Учредител на „Комодор”. Председател на УС на варненския клуб от 2006 г. насам.
Клуб с вдъхновение и кауза
Гордея се, че заедно с Константин Дараданов и Явор Несторов, създадохме „Комодор”! Гордея се, че ги познавам!
30 години не са малко. „Комодор” е първият клуб по водна топка в България, формиран по този начин. А именно с идея, вдъхновение, хора, обединени около кауза, Управителен съвет, общо събрание, треньори, състезатели…
Може би една от причините за неговата устойчивост и успехи през годините е, че ние растем и се развиваме по природните закони – отдолу нагоре. През годините през клуба са минали много хора. Някои казват, че са около 1000… И сигурно е така.
„Комодор” – като младеж на 30 г.
30-годишният мъж вече е здрав физически, силен, разумен, отговорен, на него може да се разчита. Това е „Комодор” – ние сме отговорен клуб, достатъчно добре узрял с годините!
Лентата на спомените
Вземам решения рационално, а не изведнъж на базата на емоциите. 1994 г., когато Косьо и Явор ми се обадиха с предложение да направим клуб, бях се откъснал от тази среда донякъде. Приех идеята нормално, с известна доза размисъл какво би се случило. Мислех си дали ще се случи клубът. Защото в интерес на истината първият отбор на „Комодор”, който се формира, беше от хора ненаиграли се на водна топка. Мъже, които са отпаднали от другите отбори. По-късно, след 2 – 3 години работа узря идеята да започнем да формираме собствени състезатели. Да започнем да работим с деца.
Аз съм от учредителите на клуба. От онези първи 27 – 28 души, които учредихме „Комодор”. Първите години Косьо и Явор бяха движещите фигури. Моето по-сериозно ангажиране дойде след 2004 и особено след 2006 г., когато бях избран за председател на клуба. И точно тогава, 2006 – 2007 г. изпаднахме в треньорска криза. Щастлив съм, че успях да убедя Николай Николов – Майката, който ми е много близък приятел, да стане треньор в „Комодор”!
Нашите деца са истински отбор!
В трите най-важни възрасти в клуба имаме екипност. Много е важно да върви една компактна група от деца, да стане един екип – да има приятелство! Защото колкото по-силно е приятелството между състезателите, толкова повече тренират. Наговарят се помежду си, по-активни са, а това е изключително важно. Общата енергия, която се създава, е градивна и побеждаваща.
Синхронът е гарант за успех
Моята цел е да има синхрон между треньори, деца, родители и ръководство. Да няма задължителен елемент, а да се минава през мотивацията, убеждението, хубавите случки и емоции, победите, и загубите, които също сплотяват отбора. Тези разнолики емоции, които присъстват задължително във всеки спорт, допринасят за изграждането на състезателите. Затова са необходими треньори – мотиватори и здравословно амбициозни родители, съпричастни към развитието на децата.
Мисията на „Комодор” е да гради личности
Водната топка изгражда не само успешни спортисти, а силни личности. Това е мисията на нашия клуб. Затова винаги се стараем да прилагаме индивидуален подход към всяко дете. Защото всички деца са различни – някои по-чувствителни, други по-уверени. Желанието ни винаги е било да дадем възможност на всички да изпитат наслада от спорта водна топка. Да направим така, че водната топка да стане техен любим спорт, а не по задължение да идват на басейна. Ватерполът е забавление и си личи кога играеш за удоволствие. Идеята е да разгърнем максимално потенциала на децата.
Трудният спорт ражда лидери в живота
Ватерполът формира много упорити хора, твърдя го от моя личен опит като състезател. Трудният спорт ражда успешни личности в живота.
Без упоритост и труд нищо не се получава. Водната топка според някои класации е най-трудният спорт в света. Практикува се в неестествена среда, 10 % е видимата част, топката трябва да се държи с една ръка, необходимо е да можеш да плуваш и да стоиш стабилно във водата.
Трудът се отплаща
Същевременно до теб има един по-едър състезател, който иска да ти противодейства, да те смачка. Всичко това изисква много работа, но в същото време целият този труд се отплаща. Водната топка е спорт, в който взаимопомощта е изключително важна. Динамиката, с която се развиват действията във водата, не е толкова бърза, защото самото придвижване е по-бавно. Има време да помогнеш на някой. И от тази гледна точка се създават много стабилни връзки.
Водната топка формира и други важни качества – екипност, дисциплина. Развива мозъка – защото колкото е по-трудна една ситуация, толкова повече мисловна дейност изисква. И никак не е случайно, че ватерполът създава дълготрайни приятелства – защото, когато си заедно с някой в труден момент, ставаш много по-близък с него.
Акцентът са децата
Водната топка в България не е комерсиален спорт. Всичко на този свят е материално. Затова във философията за развитието на нашия клуб е залегнал акцентът върху масовостта и децата. Можеш да повлияеш на децата да се задържат в спорта докъм 18 г. Оттам нататък остава удоволствието от играта. А от тяхна страна благодарността затова, че сме ги създали като състезатели.
На изминалите квалификации за група „Елит” във Варна – най-възрастните състезатели, които играха в мъжкия отбор на „Комодор”, бяха 16 – 17-годишни. Един пътува, друг учи в София, трети работи… Тази години отборът има различен облик. Но най-важното е, че играе много сплотено. Гледах мача на мъжете със „Славия” на басейн „Приморски” – играхме много задружно, а един родител възкликна: „Грандиозен мач на „Комодор”!”. Това може само да ме радва като председател на клуба.
Безценната роля на родителите по пътя към успеха
От 18 години съм ангажиран с клуба. И виждам, че родителите са изключително важен фактор за неговото успешно развитие!
Ние с родителите имаме една важна обща задача – да изградим техните деца и да ги направим физически здрави заедно. Да ги образоваме доколкото можем. Да ги направим достойни хора!
Образованието и възпитанието на децата е изключително важно. Казал съм на родителите, че ние с тях вървим в една посока и искаме да направим децата здрави, силни, възпитани, образовани.
През последните 10 години виждам много голям родителски интерес и ентусиазъм децата им да спортуват. Радвам се, че с родителите имаме синхрон и единомислие, обща визия за позитивното развитие на децата. Те са доста активни. Правим официални, масови срещи с тях. Разискваме различни въпроси. За да функционира правилно клубът, родителите трябва да са информирани и активни. Симбиозата между родители и клуба е изключително важна!
Стабилност
Моята роля като председател на клуба е да създам организационната структура и тя да функционира правилно. На практика клубовете са сдружения с идеална цел. Всичко, което присъства в една стопанска структура като документооборот, го има и в клуба. Имаме кореспонденция, документация, изисквания, които трябва да изпълняваме. Моята задача е да гарантирам тази организационна стабилност, както и финансовата стабилност на клуба. Оттам нататък идва ролята на треньорите. Те са най-важни, и така трябва да бъде! Виждам, когато се съберем, какво е отношението на родителите към треньорите – приятелско, близко, както и отношението към мен. Радвам се и го ценя!
Приемственост
Винаги съм мислил, че е много важно да има приемственост. Щастлив съм, че две успешни личности, успешни състезатели на „Комодор” – Добромир Вълев и Иван Дараданов, са в УС на клуба.
Освен популяризация и масовост в спорта – е важно да има приемственост! Треньорите ни – Николай Николов, Константин Бурназов и Николай Райков, също са балансирани. Какво по-хубаво от това състезател от клуба – визирам Константин Бурназов, да стане треньор, да постига успехи, децата да го обичат…
Отделно мотивирахме двама наши ватерполисти – Живомир Добрев и Богдан Траянов, да станат съдии.
Популяризирането
За популяризирането на водната топка в България имат значение няколко важни фактора – база, кадри, организация, масовост, медийна политика.
Благодарност към Община Варна, че е създала условия, че имаме басейн, на който да се играе водна топка.
Треньорите трябва да бъдат лицензирани – да са завършили НСА, да имат дипломи за треньори. Ватерполът у нас не е толкова популярен и имиджов като футбола или волейбола. И за да има желаещи да се развиват като треньори и това да им бъде професия, изключително важна е ролята на федерацията. Федерацията да инициира набор от дейности, които да спомогнат създаването и усъвършенстването на треньорски кадри.
Съществен проблем е организацията и недостатъчният брой съдии. Вярно, има смяна на поколенията. По-лесно е съдия да се изгради от треньор, макар че и това изисква време. Има повече желаещи за съдии отколкото за треньори.
Масовостта е ограничена именно поради предходните фактори, които споменах. Иначе деца, подходящи за спорта водна топка, има в изобилие. В момента начинът на живот, храната, интернет пространството създават деца, които са малко по-едри. На нас ни трябват точно такива деца.
„Комодор” е много успешен клуб, но може да бъде още по-успешен!
В момента акцентът на федерацията по водна топка е изнесен към националните отбори. Но какво да правят малките възрасти?! Всеки родител иска, щом детето му тренира, да участва в турнири, да играе мачове… Затова с голямо желание „Комодор” създаде турнира „Девин”, в който всяко лято с голям ентусиазъм участват много детски формации. Имаме идея съвместно с още един клуб от Варна да направим още два турнира за деца.
Да докоснеш сърцето
Преди години, докато чаках на касата на един супермаркет и поставях продуктите си, до мен дойде едно дете и ми каза: „Господине, искам да ви помогна да си приберете продуктите”. Попитах го защо, а то отговори: „Защото аз съм от „Комодор!” Очите ми се насълзиха. Тези думи, който идват сърцето на детето, ти дават да разбереш, че има смисъл от това, което правиш, в което влагаш сърцето си!
Снимки: Невена ЙОВЕВА и Личен архив
