Във Варна ще се проведе футболен турнир за ветерани в памет на легендата Георги Димитров – Червения. Събитието ще се състои днес във варненската спортна зала „Владислав“.
Тази година надпреварата ще се проведе с международно участие в лицето на ФК Люлебургас (Турция). В турнира ще се включат още Спартак (Варна) и домакините от Черно море, които ще се състезават с два отбора.
Селекционери на двете формации на „моряците“ ще бъдат Стефан Богомилов и Петър Петров, а „соколите“ ще бъдат водени от Пламен Казаков.
Футболните срещи стартират в 12:00 часа, а награждаването на победителите е предвидено за 14:00 часа на същия ден. Купите за отличените за осигурени от Община Варна.
Георги Димитров, известен с прякора си Червения, работи като старши треньор на „Черно море“ общо 6 години – от януари 1968 г. до юли 1972 г., както и от януари 1975 г. до юли 1976 г.
Червения (вдясно) с асистента си Спас Киров през април 1969 г.
Като футболист Червения играе в атаката на „Черно море“ от 1951 г. до 1955 г., както и от 1959 г. до 1965 г. По време на втория си престой е капитан на тима. За „моряците“ има 180 мача с 47 гола в „А“ РФГ. Прекратява състезателната си кариера на 34-годишна възраст. Веднага след това става помощник-треньор на Иван Моканов. Заема тази длъжност в продължение на близо 3 години. През есента на 1967 г. прекарва известно време в Унгария, където се запознава с опита на местната треньорска школа и впоследствие споделя впечатленията си от работата във водещите унгарски отбори на семинар, състоял се в к-с „Диана“ в София на 3 януари 1968 г.
През януари 1968 г., след сравнително слаб есенен полусезон на 1967/68, Червения е назначен за наставник на „Черно море“, а негов асистент става Спас Киров. Моканов пък заема поста началник на футбола в дружеството. Смяната е подготвяна от известно време. Още със завръщането на Димитров като футболист от ЦСКА през 1959 г. се очаква той да поеме един ден отбора. Качествата му на лидер и мотиватор са добре известни на всички и привържениците посрещат назначението му с много оптимизъм.
Г. Димитров (в средата) с „Черно море“ на летището в Токио през 1969 г.
Първата му зимна подготовка като старши треньор на „моряците“ преминава със силна амбиция за постигане на нещо значимо. Червения влага цялата си сила и енергия в новото си поприще, в момент когато тимът не се представя добре и заема 10-то място във временното класиране. Резултатите в началото обаче не са добри. „Черно море“ започва с три загуби пролетния полусезон и в крайна сметка завършва на 11-о място, само на 2 точки над зоната на изпадащите.
Септември 1969 г. Ст. Ковачев, Сп. Киров (пом. треньор), адм. В. Янакиев (председател на клуба) и Г. Димитров (ст. треньор) в Токио
Далеч по-успешен е следващия сезон 1968/69. Работата на Димитров започва да носи позитиви и „моряците“ се представят силно през кампанията. Водят битка за класиране в призовата тройка, но в крайна сметка завършват на 4-о място, на точка от бронзовите медали. Задоволително е представянето и през сезон 1969/70. Тогава отборът финишира на 7-о място в майсторската група. Осъществява и паметно турне в Далечния изток, където записва две победи и едно равенство срещу националния отбор на Япония. По това време „самурайте“ са актуален бронзов медалист от последните олимпийски игри.
Г. Димитров (прав) дава указания на играчите по време на тренировка в Сетагая, Токио
Въпреки добрите резултати, сред футболистите на „Черно море“ започва да се заражда недоволство срещу методите и „твърдата ръка“ на наставника. С времето ситуацията ескалира. Така през лятото на 1970 г. част от играчите се вдигат на бунт и поставят ултиматум на ръководството Червения да бъде освободен. В противен случай плашат с бойкот и умишлени загуби в мачовете. Стига се дотам треньорът да изостави тима и самоволно да напусне преди домакинство на „Черноморец“ на 7 юли 1970 г. За инициатори на бунта са сочени Иван Василев, Стефан Богомилов и Божил Колев. Години по-късно Василев споделя, че не му е харесвал начина, по който Червения ръководел отбора – като военно поделение, в което той имал абсолютната власт над всички и всичко, само защото бил в добри отношения с председателя на клуба адмирал Васил Янакиев.
„Мога да дам пример с турнето в Япония. Домакините взеха мярка от краката на всички нас, за да ни направят по поръчка обувки от тяхната марка „Оницука“ („Тайгър“). Това беше техния подарък за нас, за спарингите, които направихме. Очаквахме ги с нетърпение, но се оказа че когато обувките дошли, Червения ги задържал без обяснения и не ни ги даде, докато не стана скандал. Даже не знам дали всички си ги получиха, защото стана ясно, че е раздавал на хора, които не са били в Япония. Той не се разбираше и с треньора на юношите Димитър Димитров – Клечо. До такава степен, че двамата не си говореха. По тази причина Червения освободи много от юношите на клуба, в което някои видяха лично отмъщение към Клечо. Позволяваше личните му отношения да въздействат на работата му и Клечо – човекът, който заедно с Атанас Аврамов – Кафето създаде школата на клуба и извади десетки футболисти, беше уволнен“, обяснява Иван Василев.
Г. Димитров (прав вляво) като помощник-треньор на България през 1974 г.
Заради скандала между треньор и футболисти, във Варна е командирован известният спортен журналист Димитър Попдимитров. Дни по-късно той пише статия във вестник „Народен спорт“. В нея защитава треньора и критикува играчите за дързостта, която са си позволили. „Отборът на „Черно море“ стана гнездо на интриганти, кръшкачи и саботьори, разпасали пояса си до такава степен, че да поставят ултиматум и за освобождаването на старши треньора Георги Димитров. Едва ли е нужно да казваме, че преценката на треньорската му работа е право на други. От разговорите с ръководители и привърженици на „Черно море“ разбрахме, че „обвинението“ на футболистите не се свежда до слабости в учебно-тренировъчната работа, до принизени изисквания към подготовката, а до това, че не бил достатъчно внимателен с тях. Ясно, че не са доволни дето е строг и взискателен. Може би биха желали да тръгне по линията на отстъпките, на примирението с нарушаването на режима, на прикриването на техните явни нарушения?…“, пише Попдимитров.
Друг от инициаторите на бунта срещу Червения, Божил Колев разказва, че е имало случаи, в които били отпускани средства за премии на футболистите, но те не достигали до тях. „На тренировките в този период идваха доста хора. След излизането на статията започнаха да викат по Георги Димитров. До пистата на „Тича“ бяха складирани копията на атлетите. Някой хвана едно копие и го хвърли. Аз казах на Червения: „Видя ли, заради теб стават тези работи“. За това нещо, че аз съм войник, а той офицер и съм му държал такъв тон ме вкараха в ареста. Искаха да ме съдят. Лежах без връзка с външния свят“, разказва Божил Колев. След този скандал той преминава в ЦСКА.
„Черно море“ със ст. треньор Г. Димитров (долу вляво) през пролетта на 1975 г.
В крайна сметка ръководството на „Черно море“ налага различни наказания, както на футболисти, така и на треньори. Помощник-треньорът Спас Киров е освободен. Георги Димитров запазва поста си, но е санкциониран със „строго мъмрене“ и предупреждение за освобождаване заради самоволното му напускане преди мача с „Черноморец“. Под негово ръководство през сезон 1970/71 черноморци се класират на 7-о място в „А“ РФГ, а през сезон 1971/72 завършват на 8-а позиция. През лятото на 1972 г. Червения е освободен от поста. За известно време е селекционер на младежкия национален тим. Също така е назначен за помощник-треньор на Христо Младенов в националния отбор. Част е от щаба на България на световното първенство в Германия през 1974 г.
Погребението на Георги Димитров – Червения
През януари 1975 г. Димитров се завръща като старши треньор на „Черно море“. Под негово ръководство „моряците“ завършват на 14-о място в първенството през сезон 1974/75, точно над зоната на изпадащите. След първите три кръга от следващия сезон 1975/76 той заминава на 4-месечен треньорски курс в ГФР, като временно го замества Иван Моканов. Червения се завръща във Варна през януари 1976 г., когато черноморци заемат предпоследното 15-о място във временното класиране. През пролетния полусезон той не успява да промени ситуацията и отборът изпада в „Б“ група след 16 поредни сезона в елита. Отстранен е от поста, а на негово място е назначен Кирил Ракаров.
На 16 март 1978 г. Димитров умира едва на 46-годишна възраст. Той е една от 73-те жертви на самолетната катастрофа, при която пътническия самолет „Туполев Ту-134“ на авиокомпания „Балкан“ се разбива край врачанското село Тлачене на път за Варшава. В катастрофата загиват също треньорката на националния отбор по художествена гимнастика Жулиета Шишманова, нейната помощничка Румяна Стефанова, Албена Петрова и Валентина Кирилова, пианистката на националките Снежана Михайлова и съдийката Севдалина Попова. В памет на Червения в началото на ХХI век във Варна започва ежегодното провеждане на футболен турнир в зала за ветерани.
