Античният Одесос е произвеждал собствени монети в продължение на векове, а върху тях са изобразявани богове, императори и крепостни стени. Самото място, където са били сечени парите, обаче все още не е локализирано.
Някъде под днешна Варна може да се крият останките от монетарницата на античния Одесос.
Градът е секъл собствени монети в продължение на около шест века и половина, с едно продължително прекъсване, но точното местоположение на монетарницата и до днес не е установено.
Историята на древните варненски пари е проследена в изследване за тракийските и римските монети, сечени в Одесос.
Варна започва да сече собствени монети още преди повече от 2300 години
За основаването на античния Одесос се приема приблизително 572 г. пр. Хр., а собственото монетосечене започва през IV век пр. Хр.
Първоначално в града са използвани монети, сечени в други тракийски градове, но с развитието на Одесос той започва да произвежда свои.
Сред тях има драхми, дидрахми и тетрадрахми от мед, бронз и сребро.
Монетите не са служели само като средство за разплащане. Те са носели символите, божествата и политическите послания на града.
Богът на древна Варна
Един от най-характерните образи върху монетите на Одесос е Дарзалас – божество, свързвано с подземния свят, плодородието и благоденствието.
Той е изобразяван полулегнал, понякога с рог на изобилието и съд в ръка.
Култът към него е бил толкова важен за града, че в негова чест е имало храм, ежегодни тържествени процесии и спортни състезания, известни като Дарзалеи.
По-късно образът му се появява и като конник.
Монетите разказват кой владее града
С политическите промени се променят и парите.
След засилването на римското влияние върху монетите от Одесос започват да се появяват Октавиан Август, Агрипа, тракийските владетели Реметалк I и Реметалк II, а по-късно и други римски императори.
На обратната страна обаче често продължават да се използват местни символи.
Така върху една малка монета могат да се срещнат едновременно образът на римски владетел и символ, разпознаваем за жителите на самия Одесос.
Имало е и половин век без собствени пари
Около 72 г. пр. Хр. собственото монетосечене на Одесос прекъсва.
Периодът съвпада с военните действия на Рим в Черноморския регион и походите срещу Понтийското царство.
Прекъсването продължава приблизително половин век.
След засилването на римската власт градът отново получава възможност да сече монети.
По-късно Одесос попада сред градовете с право да произвеждат римски провинциални монети.
Дори крепостните стени попадат върху монета
Изключително любопитни са изображенията върху част от римските монети.
На някои от тях освен императори и божества е представена и крепостна стена – символ на самия град.
Така монетите се превръщат в своеобразни миниатюрни изображения на древния Одесос.
Те могат да дадат сведения не само за икономиката, но и за религията, управлението и начина, по който градът е представял себе си пред останалия античен свят.
Парите на Одесос са стигали извън Варна
Монетите, произведени в Одесос, не са оставали само в границите на града.
Те са били използвани и в съседни селища, включително такива без собствено монетосечене.
Откриването на одесоски монети на различни места е свидетелство за активната търговия на древното черноморско пристанище.
Самият град се превръща в значим търговски и икономически център, а собствената му парична система е част от това развитие.
Но къде са били сечени?
Тук идва голямата загадка.
Въпреки огромното количество известни монети от Одесос, самата монетарница все още не е открита и локализирана.
Не е известно в коя част на античния град са се намирали работилниците, пещите и съоръженията, в които металът е бил обработван и превръщан в пари.
Към края на III век монетосеченето в Одесос постепенно замира.
Но след близо две хилядолетия монетите продължават да излизат при археологически разкопки и строителни дейности в съвременна Варна.
А мястото, където са били създавани, продължава да чака своето откриване.
