В икономическата прогноза от пролетта на 2026 г. се предвижда по-слаба икономическа активност, тъй като конфликтът в Близкия изток предизвиква нов енергиен шок, който възобновява инфлацията и разклаща икономическите нагласи.
Преди края на февруари 2026 г. се очакваше икономиката на ЕС да продължи да се разраства с умерени темпове успоредно с по-нататъшен спад на инфлацията, но перспективите се промениха значително след избухването на конфликта. Инфлацията започна да се покачва няколко седмици след избухването на конфликта, предизвикан от рязкото поскъпване на енергийните суровини, а икономическата активност губи инерция. Очаква се положението леко да се подобри през 2027 г., ако напрежението на енергийните пазари намалее.
След като достигна 1,5 % през 2025 г., растежът на БВП в ЕС сега се очаква да се забави до 1,1 % през 2026 г. — преразглеждане надолу с 0,3 процентни пункта от прогнозата в икономическата прогноза от есента на 2025 г. (1,4 %). След това се очаква растежът на БВП да достигне 1,4 % през 2027 г. Прогнозите за растежа в еврозоната също са ревизирани надолу — до 0,9 % през 2026 г. и 1,2 % през 2027 г., съответно от 1,2 % и 1,4 %. Очаква се инфлацията в ЕС да достигне 3,1 % през 2026 г. — с цял процентен пункт по-висока от прогнозираната преди това — отново да намалее до 2,4 % през 2027 г. В еврозоната инфлацията също е преразгледана до 3,0 % през 2026 г. и до 2,3 % през 2027 г. в сравнение с есенните прогнози от съответно 1,9 % и 2,0 %.
Икономиката на ЕС ще продължи да расте, но с по-бавни темпове
Като нетен вносител на енергия икономиката на ЕС е силно податлива на енергийния шок, причинен от конфликта в Близкия изток — вторият такъв шок за по-малко от пет години. Скокът в цените на енергията означава по-високи сметки за домакинствата и нарастващи бизнес разходи, които намаляват печалбите за много отрасли, като ефективно пренасочват доходите от икономиката на ЕС към държавите износителки на енергия.
В началото на конфликта доверието на потребителите спадна до 40-месечно дъно на фона на нарастващите страхове от растяща инфлация и загуба на работни места. Въпреки това се очаква потреблението да остане основният двигател на растежа. Бизнес инвестициите също ще бъдат ограничени от по-строгите условия за финансиране, по-ниските печалби и повишената несигурност. По-слабото външно търсене също оказва натиск върху растежа на износа.
Инвестициите на ЕС в енергийна устойчивост, особено след пълномащабното нашествие на Русия в Украйна, дават резултат. Стремежът към диверсификация на доставките, декарбонизация и по-ниско потребление на енергия остави икономиката на ЕС в по-добра позиция да поеме днешното сътресение.
Инфлацията ще се повиши заради цените на енергията
Краткосрочните перспективи за инфлацията се влошиха след прогнозата от есента на 2025 г., като данните от март и април вече показват рязко ускоряване, дължащо се на цените на енергията. Сега се очаква общата инфлация да достигне своя връх през 2026 г., преди да намалее през 2027 г., тъй като се очаква цените на енергийните суровини постепенно да намалеят, макар и да останат с около 20 % над равнищата отпреди войната.
Краят на дългосрочния спад на безработицата
През 2025 г. заетостта нарасна с 0,5 %, като добави над 1 милион работни места към икономиката на ЕС. През 2026 г. се очаква растежът на заетостта да се забави до 0,3 %, достигайки отново 0,4 % през 2027 г. Дългосрочният спад на равнището на безработица се очаква да приключи, като се стабилизира на около 6 % през 2027 г. Растежът на номиналните заплати се очаква да остане силен, тъй като заплатите се приспособяват към по-високата инфлация.
Енергийният шок създава нова тежест за публичните финанси
Очаква се дефицитът по консолидирания държавен бюджет в ЕС да нарасне от 3,1 % от БВП през 2025 г. на 3,6 % до 2027 г., което отразява слабата икономическа активност, по-високите лихвени разходи, мерките за смекчаване на въздействието на по-високите цени на енергията върху уязвимите домакинства и предприятия и увеличените разходи за отбрана. Очаква се публичните инвестиции в ЕС да се стабилизират на високи равнища през 2027 г. въпреки края на плащанията по Механизма за възстановяване и устойчивост.
Съотношението на дълга към БВП на ЕС също се очаква да нарасне от 82,8 % през 2025 г. на 84,2 % през 2026 г. и 85,3 % през 2027 г. В еврозоната съотношението се очаква да нарасне от 88,7 % през 2025 г. на 90,2 % и 91,2 % съответно през 2026 г. и 2027 г. Това отразява по-високите първични дефицити и все по-неблагоприятния диференциал между лихвите и растежа. До 2027 г. се очаква съотношенията на дълга към БВП на четири държави членки да надхвърлят 100 % от БВП.
Продължаващото напрежение в предлагането влияе върху перспективите
Основният риск, свързан с прогнозата, се отнася до продължителността на конфликта в Близкия изток и последиците от него за световните енергийни пазари. Предвид необичайно високата степен на несигурност — и стесняващия се период за бързо нормализиране на условията на доставка — базовата прогноза се допълва от алтернативен сценарий, допускащ по-продължителни прекъсвания. При този сценарий се приема, че цените на енергийните суровини ще се повишат значително над кривите на базовите фючърси, достигайки най-високата си стойност в края на 2026 г., преди постепенно да се приведат в съответствие с тях до края на 2027 г. При този сценарий инфлацията няма да намалее и икономическата активност няма да се възстанови през 2027 г., както е предвидено в базовата прогноза. Освен това по-високите цени биха могли да накарат домакинствата и предприятията да намалят по-рязко потреблението и инвестициите.
Освен това окончателният недостиг на доставки за конкретни стоки и суровини, например някои рафинирани нефтени продукти, хелий и торове, би могъл да се засили с верижни ефекти за световните производствени вериги и финансовата достъпност на храните.
Продължаващото намаляване на търсенето на работна ръка — както се вижда от намаляването на свободните работни места и процента на наемане на работа — може да е сигнал за по-неблагоприятно въздействие върху растежа на заетостта в бъдеще.
Продължаващата несигурност около световната търговска политика и продължаващото преконфигуриране на геополитическите и търговските отношения биха могли допълнително да натежат на доверието и активността.
По-бързото изпълнение на структурните реформи, насочени към преодоляване на дългогодишните пречки пред растежа в ЕС, продължава да бъде значителен възходящ риск за перспективите. Силните публични инвестиции в сектори като отбраната и енергийния преход могат да компенсират някои от слабостите, очаквани в частния сектор. Изкуственият интелект представлява както възможност, така и риск: повишаването на производителността би могло да подпомогне инвестициите в ЕС, докато смущенията на пазара на труда биха могли да натежат върху търсенето.
Контекст
Тази прогноза се основава на технически допускания за обменните курсове, лихвените проценти и цените на стоките с крайна дата 29 април. За всички други входящи данни, включително за правителствените политики, тази прогноза включва информация до 4 май включително. В прогнозите се приема, че няма да има промени в политиката, освен ако мерките не бъдат приети или обявени по надежден начин и посочени достатъчно подробно. Прогнозата включва два специални въпроса относно намаляването на потреблението на енергия в ЕС през последните три десетилетия и относно разделението при възприемането на ИИ. В редица карета се анализират и отговорите на макроикономическата политика на енергийните сътресения, стратегиите на производителите за справяне с напрежението и смущенията в търговията, продължаващото облекчаване на пазарите на труда, връзките между цените на газа и електроенергията и националните мерки на фискалната политика за справяне с ценовия шок в енергетиката през 2026 г.
Всяка година Европейската комисия публикува две подробни прогнози (пролетна и есенна), които обхващат широк спектър от икономически показатели за всички държави — членки на ЕС, страните кандидатки, държавите от ЕАСТ и други големи развити и бързо развиващи се пазарни икономики.
Икономическата прогноза на Европейската комисия от есента на 2026 г. ще актуализира прогнозите в тази публикация и се очаква да бъде представена през ноември 2026 г.
