Европейската комисия предприе действия по три процедури за нарушение срещу България през ноември 2026 г. Те са свързани с неправилно въвеждане на европейските правила за измамите с непарични платежни средства, пропуски в законодателството за сезонните работници от трети държави и неизпълнено задължение по регламента за обезлесяването.
В два от случаите Брюксел изпраща официални уведомителни писма, а по третия — мотивирано становище, след като предходният отговор на България не е отстранил всички опасения на Комисията.
Пропуски в законодателството срещу измамите с банкови карти и електронни плащания
Европейската комисия изпрати официално уведомително писмо на България по процедура INFR(2026)2256 заради неправилно транспониране на Директива (ЕС) 2019/713 относно борбата с измамите с непарични платежни средства.
Европейските правила са насочени към по-ефективно предотвратяване, разкриване и преследване на престъпления, свързани с непарични плащания, както и към подобряване на трансграничното сътрудничество.
Според Комисията България не е въвела правилно част от разпоредбите на директивата, отнасящи се до престъпленията.
Процедурата не означава, че банковите плащания в страната са обявени за несигурни, а че Брюксел установява несъответствия в националната правна уредба.
Брюксел настоява за промени в правилата за сезонните работници
По процедура INFR(2023)2017 Европейската комисия изпрати мотивирано становище на България заради неправилно транспониране на Директива 2014/36/ЕС за сезонните работници.
Тя урежда условията за приемане и престой на граждани на държави извън ЕС, които пристигат за сезонна работа.
Още през април 2023 г. Комисията е уведомила България за установени пропуски, свързани с условията за приемане и престой, задълженията за предоставяне на информация, санкциите и процесуалните гаранции.
Според ЕК последвалият отговор на българските власти не е разсеял в достатъчна степен всички опасения.
Мотивираното становище представлява следващ етап от процедурата и може да бъде последвано от сезиране на Съда на Европейския съюз, ако несъответствията не бъдат отстранени.
Темата е особено важна за сектори като селското стопанство и туризма, които разчитат на сезонна работна ръка.
България не е определила компетентен орган за каучука по регламента за обезлесяването
Третата процедура – INFR(2026)2243 – е свързана с изпълнението на Регламент (ЕС) 2023/1115 относно обезлесяването.
Европейската комисия посочва, че България е определила компетентни органи за стоките, обхванати от регламента, с едно изключение – каучука.
Поради това страната ни получава официално уведомително писмо за неизпълнение на задължението да определи съответния компетентен орган и да уведоми Брюксел.
Регламентът има за цел да ограничи предлагането на европейския пазар на определени стоки и продукти, свързани с обезлесяване и деградация на горите.
В конкретния случай установеният от ЕК пропуск е административен – липсата на определен и съобщен компетентен орган за каучука.
Какво следва за България?
Процедурите за нарушение са механизъм, чрез който Европейската комисия следи дали държавите членки прилагат правилно европейското законодателство.
Официалното уведомително писмо е начална стъпка, при която държавата получава възможност да представи обяснения и да предприеме коригиращи действия.
Мотивираното становище е следващ етап и означава, че Комисията продължава да счита определени нарушения за неотстранени.
При липса на необходимите мерки е възможно спорът да бъде отнесен до Съда на Европейския съюз.
Трите решения от ноември показва право в три различни области — наказателно законодателство, трудова миграция и екологичен контрол.ат, че България трябва да предприеме допълнителни действия по прилагането на европейското законодателство.







