Както СайтЪТ съобщи, организацията „Лео Лайф България“ настоява Община Варна да изпълни законовото си задължение и незабавно да стартира масова програма за кастрация на уличните котки. Това е не просто административен акт – това е въпрос на човечност, отговорност и социална чувствителност. Преди това за създаване на кастрационен център за бездомни опашатковци настояваха и природозащитниците от Анимал Хоуп Варна. Стана ясно, че община Варна е пуснала обществена поръчка за 100 000 лв. за ветеринарни клиники, които да се включат в кастрационната кампания. Докъде стигна битката за намаляване на популацията на мъркащите бездомничета, разговаряме с Емануил Толев от Лео Лайф България.
„Лео Лайф“: Варна има нужда от човечност – време е за масова кастрация на уличните котки
– Емо, водихте дълга битка – с билборд кампания, с инициативи и обществени акции – в опит да бъде изграден кастрационен център или поне да бъдат отделени средства за кастрации, макар и не толкова масови, колкото всички бихме желали. Разкажи ни повече за организацията и за пътя, който извървяхте. До къде стигнаха нещата?
ЛеоЛайф с послания по спирки и билбордове във Варна за масова кастрация на уличните котета (ВИДЕО)
Емануил Толев: Благодаря за поканата. В „Лео Лайф“ вярваме, че Варна се нуждае от общинска кампания за масова кастрация на уличните котки. Всъщност организацията е създадена единствено с тази цел. Нямаме приют, нямаме собствено място, нямаме дори офис. Работим само по темата за кастрациите, защото отделните усилия – било на НПО, на фондации, включително и на чуждестранни организации – не са достатъчни. И самата община го призна. През ноември 2024 г. тя официално обяви, че във Варна има около 23 000 улични котки.
– Как гледате вие – организациите, които ежедневно работите с тези животни – на факта, че за преброяването беше поканена организация от Велико Търново, която се занимава с ориентиране? Не беше ли по-логично варненски организации и хората по райони, които познават котките, да участват? Самото „преброяване на котки“ звучи почти като да броиш капките във водопад.
Емануил Толев: Преброяването по принцип е задължително на всеки две години. Във Варна обаче не беше правено от 2016 г. Данните оттогава вече са публикувани и са официални. Но според тези данни през 2016 г. във Варна имало едва около 2 000 котки, което очевидно е нереалистично.
Сега общината провежда ново преброяване, защото е нужно да има доказателства за увеличена популация. Законът изисква това, за да може да бъде стартирана кампания за кастрация. По аналогия с кучетата – и за котките трябва да има програма при увеличен брой.
Това е записано в чл. 56 от Закона за защита на животните, който ясно казва, че при повишена популация общината е длъжна да организира кастрации.
– Излиза, че общината е имала законово задължение още преди години, но никой не го е прилагал. Не е ли абсурдно тепърва да откриваме „топлата вода“ и да установяваме, че трябва да се кастрират и котки? До момента дори не е обсъждано.
Емануил Толев: Законът е съществувал, но политическата воля е липсвала. Самото задължение не означава, че общината моментално ще го изпълни. Нужни са инициативност, активност и аргументи пред Общинския съвет, за да бъдат отпуснати пари.
Пример: Бургас кастрира котки вече 12 години. Законът е един и същ. Разликата е във волята.
– В крайна сметка – вие успяхте. С много труд, амбиция, постоянство, билборд кампания. Помагаха ви хора и организации. Това е скъп процес. Цялата тази кампания струваше средства. Всъщност успяхте ли да повлияете на хората във „високата сграда“, или кампанията беше по-скоро насочена към това обществото да научи повече и да обърне внимание на проблема?
Емануил Толев: Бих казал, че беше и двете. Направихме доста неща. Работим по темата още от зимата на 2023 г. Преброихме котките в район „Одесос“ и направихме снимки, за да установим плътността на популацията. Правим и статистически преброявания на отделни квадрати, избирани на случаен принцип – общо 15 места на декар. Събираме статистики, за да имаме реалистична оценка колко кастрации ще са необходими.
Освен това проведохме билборд кампания, която се оказа много ефективна – само с около 5000 лева, събрани от дарения, успяхме в рамките на три месеца да поставим билборди в центъра на Варна. Това беше голям успех.
Смятам, че ефектът е резултат както от нашето собствено преброяване и усилията да влезем в диалог с общината, така и от билборд кампанията.
Разбира се, не сме само ние. Организацията „Animal Hope – Варна“ също нееднократно е внасяла предложения. Тяхна е идеята за кастрационен център – амбулатория някъде в града, част от общинската инфраструктура. Това също е много добра идея. Може би е по-скоро дългосрочна, но е напълно логично тя да съществува. Все пак общината никога не е кастрирала котки. И до този момент – още не го прави.
– Оптимист ли си, че реално ще започне нещо? Има ли обещания – от кога, къде?
Емануил Толев: Заделени са 120 хиляди лева с ДДС от бюджета на приюта в Каменар. В бюджетната сметка на общината за програмата за кастрация на котки са предвидени 100 хиляди лева без ДДС. За първи път има обявена обществена поръчка.
Ние като организация не участваме пряко, защото нямаме право да кастрираме, но ветеринарните клиники във Варна бяха поканени да подадат оферти. Според структурата на поръчката ще има по една клиника, отговаряща за всеки район – „Владиславово“, „Младост“, „Приморски“, „Аспарухово“, „Одесос“.
На всяка клиника се пада равен бюджет – по 20 хиляди лева без ДДС. Колко котки ще бъдат кастрирани – зависи от цените, които са предложили.
– Вие много добре познавате ветеринарите, които кастрират на поносими цени. Ще следите ли за това как се изразходват средствата? Защото е възможно в договора да пише 200 лева, а реалната цена да е 80.
Емануил Толев: Това зависи от системата. Общината използва платформата ЦАИС–ЕОП – национален портал за обществени поръчки. Те са длъжни да работят през него. Той съществува именно, за да се предотвратят схеми и неясни договорки.
Разбира се, това не ги спира напълно, но прави процеса значително по-прозрачен – вижда се кой е подал оферта и на каква стойност. Изборът се определя от критерия „най-ниска цена“.
Ако за даден район кандидатства само една клиника и тя предлага 200 лева – ще изберат нея, просто защото няма алтернатива. Но в повечето райони има конкуренция. Помагах технически на 5–6 ветеринарни кабинета да подадат документи, защото платформата е сложна, направена е за големи фирми и изисква електронни подписи. Не знам какви цени са подали, но има и малки кабинети, така че за част от районите цените би трябвало да са разумни.
Всичко е публично по Закона за достъп до обществена информация – договорите могат да бъдат изискани и проверени.
– Ние разчитаме вие да следите процеса, а ние да информираме обществото, защото има значение дали ще бъдат кастрирани 10, 20 или 30 котки.
Емануил Толев: Да, абсолютно. Общината поиска ниски цени – около 67 лева без ДДС за мъжки и 100 лева с ДДС за женски. Дали клиниките ще приемат тези стойности – предстои да видим.
– Искаш ли да се обърнеш към хората – за отношението към уличните котки, за изхвърлянето на животни?
Емнуил Толев: Бих казал на хората две неща. Първо – котката не е играчка. Тя е живо същество. Помислете добре дали можете да се грижите за него, когато взимате животно. И второ – ако го вземете, грижете се за него до естествения му край. Никога не го изоставяйте на улицата.
Ако имате желание и време, включете се в кастрацията на котките във вашия квартал. Така няма да има измрели, болни, премръзнали, гладни, прегазени от коли или затиснати в контейнери животни. Защото не е нормално в един европейски град – красив град, моят роден град – това да е масова гледка по улиците.
Не е добре да живеем в среда с толкова страдание по улиците. Това влияе и духовно. Ние сме довели тези животни със себе си – те са еволюирали с нас, опитомили сме ги и сме ги поставили в среда, която не е естествена за тях. Тук не е савана, а бетон и автомобили.
Котките са ни дали доверието си преди хиляди години. И продължават да ни го дават. Те са много любвеобилни, когато са третирани добре. А ние в момента – поне във Варна – не оправдаваме това доверие. Да ги оставяме да умират и страдат на улицата е голям проблем. За града, за децата, които растат и виждат това, и за всички нас.
Моето пожелание е всички котки да имат любящи домове. Ако това е невъзможно – поне 99% да са здрави, щастливи и кастрирани, за да живеят достойно и на улицата.
Относно кастрационната програма, която се надявам да стартира скоро – в началото ще има трудности, ще има несъвършенства, но с времето процесът ще се изглади. Важно е да се започне.
Тази първа стъпка не е масова кампания – говорим за около осемстотин кастрации. Но обучението, структурата и опитът, които ще натрупат сега, ще позволят в бъдеще да има истинска, голяма, работеща кампания. Важно е да се превърне в традиция и да се търсят различни варианти. Надявам тази инициатива да стане устойчива и постоянна.
Повече вижте във видеото!
Снимки: Лео Лайф
