Лятото е сезон, който примамва с всякакви занимания в откритите водни басейни – изкуствени спортни съоръжения, язовири, езера, реки, море. Като изключим последното, всички останали могат да бъдат източник на замърсяване, тъй като никога не сме сигурни в качествата на водата, в която влиза детето (пък и възрастните хора), за да се забавлява, Замърсените водни басейни са един от факторите за развитие на едно много неприятно и обикновено – силно болезнено заболяване – възпалението на външното ухо.
Възпалението на външното ухо или т.нар. външен отит е доста болезнено състояние. Може да обхване както целия ушен канал, така и много ограничен участък – обикновено в корените на миниатюрните косъмчета, които са на входа му. В този случай се формира цирей, който предизвиква силно страдание, протичащо с пулсираща болка. Възможно е да се вдигне температура, а понеже циреят може да притисне и съществуващата тапа от ушна кал, допълнително да се яви заглъхване на ухото, пояснява доц. д-р Дончо Дончев, ръководител на Отделението по аудиология и отоневрология в Клиниката по ушни, носни и гърлени заболявания на ВМА.
Първа помощ – няколко капчици олио облекчават
Външният отит е състояние, което трудно може да бъде подценено, тъй като болката е най-алармиращият симптом. Естествено, всеки родител търси незабавно лекар. Ако обаче сме на почивка и няма специалист наблизо, как може да се облекчат симптомите, докато стигнем до медицинския кабинет? Това, което може да помогне, е да сложат противоболкови капки в ухото. Или – ако не разполагате с такива и наблизо няма аптека – като „първа помощ“ да се капнат няколко капчици олио, затоплено в ръката до температурата на тялото, за да стихне малко болката.
Церуменът е като гъба
Какво обаче се крие зад диагнозата „ухото на плувеца“? В ухото често се събира естествено произвеждащ се секрет. Какво се случва, ако се натрупа повече церумен? Обикновено повечето хора не знаят, че са събрали сравнително голямо количество ушна кал. Но тъй като тя има качествата на гъба, щом попадне вода, набъбва. Именно това е моментът, неприятен за пациентите, независимо дали са деца или големи хора. Щом влезе вода, церуменът набъбва и запушва напълно ушния канал. И освен, че ухото заглъхва, човек престава да чува с него, а собственият му глас „кънти в главата“ по много неприятен начин. Най-добрата профилактика срещу „ухото на плувеца“ е преди ваканцията да се направи профилактична консултация с УНГ-специалист.
Сърбежът „издава“ гъбична инфекция
„Ухото на плувеца“ не е единствената неприятна диагноза, която може да сполети децата при игрите във водата през ваканцията. Нащрек трябва да са и всички, които са предразположени към развитието на т.нар. отомикози (гъбички в ушния канал). Гъбичките (мицелите) обичат тъмнина, топлина и влага. В ухото винаги има тъмнина и топлина, като влезе и вода – ето ни и влага!, отбелязва доц. Дончев. Рискът от отомикози през лятото не е по-висок само заради плуването – дори обилното изпотяване, оказва се, е фактор. Затова, ако се появи освен заглъхване, и силен сърбеж в ушите, е задължително, където и да е човек, да потърси ушен лекар. Изключително важно е и лечението да се планира адекватно във времето. „Целта е отомикозата да не рецидивира, тъй като факторите през лятото, както казах – тъмнина, топлина и влага, ще съществуват в хода на целия сезон.
Тапите за уши да прилепват плътно
Ако детето е склонно да образува гъбички или пък и друг път е правило отити, е добре да влиза във водата с тапички за уши. „Едно наум“ трябва да се има и при малчуганите, които се оплакват от проблеми с дишането през носа. Всички деца, особено в ранна възраст, са с т.нар. трета сливица. Но ако тя е толкова голяма, че детето постоянно или продължително време хърка, дави се от секрети, е хубаво да се вземат мерки отрано за сравнително доброто дишане през нослето. Когато се избират тапи, е най-важно те да уплътняват добре. Ухото може да се изолира и с „подръчни средства“ – например с памук. Но е задължително да е намазан с нещо – крем за лице или ръце, дори вазелин, трябва памукът да е покрит с мазнина, за да действа като тапа. Защото сухият не само, че не предпазва от попадане на вода, но даже действа като дренаж, който я прокарва в ушния канал.
При острия отит изтича гной
Зад внезапната силна болка в ухото понякога се крие и друга диагноза – като остър отит на средното ухо. При него нерядко изтича и гной. Както и при възпалението на външното ухо, докато стигне до лекар, детето не бива да се оставя да страда. Освен противоболковите капки и затопленото олио, облекчение носи и поставянето топла грейка в областта на ухото. Много важно е още да се легне на болното ухо. Така натискът ще е само върху тъпанчето, а не върху силно болезнената и неподатлива на нищо стена, която разделя средното от вътрешното ухо. Освен всичко друго, дори и да се събира по-голямо количество гной в тъпанчевата кухина, ще се създадат условия то по-лесно да пробие през тъпанчето. И хем ще стихне болката, хем ще се предпази от натрупването на още гной, а от там – и от развитието на усложнения от острия отит, които могат да бъдат както вътречерепни, така и по съседство, от страна на лицевия нерв, обяснява оториноларингологът.
При най-малките деца – до 2-3 годинки, които няма как да опишат какво и колко ги боли, но пък възпалението протича по-коварно, белег за възпаление на средното ухо могат да са неспокойният сън – дори пищенето насън, липсата на апетит или честото посягане към ушенцето.
Летните вируси „предпочитат“ гърлото
Летните вируси рядко атакуват ушите на децата, по-скоро са коварни за гърлото, обяснява доц. Дончо Дончев. Голяма група ентеровируси освен че могат да предизвикат стомашно-чревни заболявания, много често или започват или протичат с възпаление на лигавицата на гълтача – обикновено на сливиците, под формата на т.нар. летни ангини. Характерни за сезона са и абцесите на сливиците – заради прекаляването с „ледени изкушения“ в жегата. Затова препоръчва, когато сме изпотени, да не посягаме към студени газирани напитки. Или поне да ги пием на малки глътки, което при децата е трудно постижимо. Със сладоледа също трябва да се внимава. В никакъв случай не казвам да чакаме да се разтопи, за да го ядем. Но не бива и буквално да се лапа – така, че да преохладим гърлото и да се създадат условия за възпаление. А трябва – независимо дали е на клечка, в чашка или фунийка – да се ближе, препоръчва доц. Дончев.
