Една от опасностите, които крият високите температури е инсолацията, известна още като топлинен удар, и засяга много органи и системи. Водещите симптоми се появяват вследствие на хипертермия, получена от продължителен престой на пряка слънчева светлина или в условията на горещ и влажен климат, коментира полк. проф. Ивайло Даскалов, началник на Клиника по кардиология на ВМА. И подчертава, че сред тях са отпадналост, главоболие, гадене, повръщане, крампи, понижение на кръвното налягане.
По думите му, на по-късен етап може да се наблюдават нарушение на мускулния тонус и съзнание, общо зачервяване на кожата, но без изпотяване. Случва се, при някои хора да има ускорено сърцебиене и затруднено дишане, обърканост, неразбираем говор, конвулсии, халюцинации, световъртеж и други прояви, стигащи до мозъчен оток и кома.
Инсолацията е състояние на хипертермия, което възниква под въздействието на високата температура на околната среда върху човешкия организъм. Топлинният удар е най-тежката свързана с топлинното прегряване на организма болест. При нея телесната температура надвишава 41°C. Смъртните случаи от прекомерна топлинна експозиция и топлинен удар засягат най-често хората над 65-гoдишна възраст, или 44% от случаите, подчертава специалистът.
Няколко са рисковите фактори, които увеличават вероятността от получаване на топлинен удар, а именно:
- предшестваща вирусна инфекция
- дехидратация
- умора
- затлъстяване
- липса на сън
- лоша физическа активност и липса на аклиматизация.
Състояния като тиреотоксикоза, сепсис, гърчове, треска, прием на симпатикомиметични лекарства също повишават производството на топлина и телесната температура. Топлинен удар може да възникне и при повишената двигателна активност, след употреба на наркотици като кокаин и амфетамини.
Топлинен удар може да се получи и без да има излагане на слънце, алармира още проф. Ивайло Даскалов.
При него потоотделянето спира, в резултат на което настъпва дехидратация. Той се появява и при работа в топли и влажни помещения, при задушно време и висока влажност на въздуха. При такива условия се затруднява отделянето на топлина от организма към околната среда. Кърмачетата, децата и възрастните хора са по-податливи към топлинен удар. Първите две рискови групи имат по-бърз метаболизъм, неефективно изпотяване и неспособност да се грижат пълноценно за себе си. От друга страна, възрастните страдат от различни съпътстващи заболявания, а понякога употребяват лекарства, които могат да увеличат топлопродукцията.
Няколко са съветите, които трябва да спазваме, за да се предпазим от топлинен удар. Основно – да стоим на сянка, особено в горещите обедни часове. Не бива да се излагаме на пряка слънчева светлина, добре е да носим шапка и задължително да използваме чадър на плажа.
Особено важно през лятото е да избирате леки памучни дрехи, да приемате повече течности, да избягвате алкохола и тежките физически натоварвания, съветва проф. Даскалов.
Летуващите на морето не бива да се излагат на слънце между 11 и 16.00 часа следобед. Приемът на повече течности и преобладаващият престой в климатизирани помещения може драстично да намалят риска от появата на топлинен удар.
