В един свят, който се преустройва с главоломна скорост, България продължава да стои като замаян пътник на перона, който чака влак, дето отдавна е минал. Хората все още вярват, че „Евро-атлантическата солидарност“ е щитът, който ще ни опази. Същото това НАТО, което през последните три десетилетия методично наряза българските ракети, танкове и самолети, сведе армията ни до символичните 15 000 души и ни превърна в „външна граница“ на алианса – без муниции, без резерви, без собствена воля. Това не беше случайност. Това беше план.
А сега, когато истината излиза наяве, илюзията се пука като балон. Съединените щати ясно и категорично показаха на европейските си „партньори“ среден пръст: „Вие не дойдохте за нас – и ние няма да дойдем за вас“. Персийският залив – петролният и газов рай на планетата – бе превърнат в икономически ад за една седмица след иранските удари. Американските бази там бяха полуразрушени. Вашингтон не успя – или не пожела – да защити дори своите най-важни съюзници в региона. Ако не можеш да опазиш петрола, който кара цяла Европа, как точно ще тичаш да защитаваш България, ако някой реши да ни „пощипне“?
Европейските елити най-после прогледнаха. НАТО вече не е военен съюз – то е спомен. Една хартиена гаранция, която важи само докато Америка има полза. А тя няма полза от една Западна Европа, която е демографски мъртва, икономически изтощена и духовно кастрирана. Няма млади хора, които искат да умират за чужди каузи. Няма индустрия. Няма енергийна независимост. Има само бюрокрация в Брюксел, която под командването на Урсула фон дер Лайен продължава да раздава заповеди, сякаш все още управлява нещо реално.
Турция, от своя страна, отдавна разбра играта. Ердоган никога не е бил „лоялният“ член на НАТО. Той е турски суверенист и това е нормално. Когато „урсулите“ в Брюксел ясно показаха, че Турция никога няма да бъде приета като равноправен член на „Великия европейски проект“, Анкара просто обърна поглед към Изтока. Към глобалния, свръхразвиващ се свят, който вече не моли за европейски пазар. Азия обучи своите инженери по западни стандарти, но произвежда на половин цена. Там е бъдещето – не в скъпата, умираща, зелена Европа.
А българските евро-атлантици? Те вече не са сериозна политическа сила. Те са по-скоро розово-глобалистко течение, облечено в идеологически ексцесии и морални девиации, които повече приличат на модни капризи, отколкото на държавническо мислене. Ако някой все още вярва, че ако утре някой нападне България, НАТО ще дойде на помощ – той е най-големият наивник на Балканите.
Но знаете ли кое е най-хубавото?
Никой няма и интерес да ни напада.
Защото България, независимо от слабостта си, остава ключовата порта към Запада. И ако косъм падне от главата на българин, Глобалният Юг – този нов, динамичен, многополюсен свят – ще реагира. Не от любов към нас, а защото унищожаването на България би означавало затваряне на един жизнен коридор. А глобалният Юг вече не е „трети свят“. Той е силата, която прекроява картата.
Време е България да спре да живее в евро-атлантическата илюзия.
Време е да се събуди в български суверенен дух – с уважение към глобалния ред, който се ражда, и с ясна, трезва преценка към онези структури, които вече не защитават никого, освен собствените си бюрократични интереси.
България не е длъжна да бъде „фланг“ на никого.
Тя може и трябва да бъде сама за себе си – суверенна, прагматична и отворена към новия глобален дух, който вече не чака разрешение от Брюксел или Вашингтон.
Автор: Павел Лозанов, BRICS BG
