Анализ от Павел Лозанов – експерт по криптовалути и макроикономически рискове
С въвеждането на еврото в България на хоризонта, едно е сигурно – преходът към единната валута ще бъде не само административно предизвикателство, но и сериозен финансов товар за бизнеса. И както обикновено се случва – този товар в крайна сметка ще бъде прехвърлен върху крайния потребител.
Простата сметка започва с най-базовото: касовите апарати. Според личен разговор с фирма, която обслужва подобна техника, софтуерен ъпгрейд, който позволява показване на цени както в лева, така и в евро, ще струва около 25 лв. с ДДС на апарат. В България има регистрирани над 460 000 касови апарата, което означава, че бизнесът ще трябва да плати над 11,5 милиона лева само за първата фаза от адаптацията.
След шест месеца, когато ще бъде задължително преминаването само към евро, се очаква втора вълна от разходи със същата стойност – още 11,5 милиона лева, което закръгля общата сума за подмяна на касовите системи до 23 милиона лева.
Идва ред и на складовите програми
Разходите обаче не свършват до тук. Следва адаптацията на складовия софтуер, често организиран на модули. При консервативна оценка от 400 000 модула и предполагаема цена от 30 лв. за ъпдейт, бизнесът ще трябва да отдели още 12 милиона лева.
Общата сума само за техническата подготовка по смяната на валутата – 35 милиона лева.
Счетоводството няма да остане настрана
И счетоводителите няма да пропуснат да пренапишат сметката. Активните фирми у нас са около 410 000, като средната месечна цена за счетоводно обслужване е приблизително 300 лв. Очаква се новата ситуация да доведе до поне 30% ръст на цените, което ще добави около 100 лв. месечно допълнително натоварване – или 41 милиона лева на месец. За година – почти половин милиард лева.
Кой плаща накрая?
Отговорът е прост и познат: потребителят. Всяко едно от тези звена по веригата – от касовия апарат до счетоводната фактура – ще прехвърли новите си разходи върху крайните цени на стоките и услугите. И тук започва голямата инфлационна спекулация: макар официалните разходи да не са драматично високи на фирмено ниво, създаването на усещане за масов скок на цени ще отвори врата за неоснователно поскъпване в много сектори.
Финалната сметка
Нека си припомним: при влизането на еврото в други страни от Източна Европа, подобни допълнителни разходи също се прехвърляха на потребителя, но в България рисковете са по-големи – заради по-слаба регулация, липса на прозрачност и по-голяма склонност към административен хаос.
Преходът към еврото няма да е просто технически или политически процес. Той ще бъде икономически шок, който ще се усети в портфейла на всеки българин – далеч преди първата евромонета да влезе в джоба ни.
