На 15 август православният свят отбелязва Успение на Пресвета Богородица – един от най-големите християнски празници, известен сред българите като Голяма Богородица. Денят е посветен на Божията майка, почитана като закрилница на майчинството, семейството, децата, бедните и страдащите. С празника са свързани и множество стари български обичаи, забрани и поверия, част от които се пазят и до днес.
Успение на Пресвета Богородица се чества както от православните християни, така и от католиците. Според християнското предание Божията майка напуска земния живот на 64-годишна възраст.
Докато се молела на Елеонската планина, пред нея се явил архангел Гавраил, който ѝ подал палмова клонка и възвестил, че след три дни душата ѝ ще се пресели в Царството небесно.
Последното желание на Богородица било да види Светите апостоли заедно. След смъртта ѝ те положили тялото ѝ в пещера край Гетсиманската градина и затворили входа с камък. Когато няколко дни по-късно гробът бил отворен, вътре била открита единствено плащеницата.
Защо наричаме празника Голяма Богородица
В българската народна традиция Успение Богородично е известно като Голяма Богородица, а в Родопите се среща и названието „Голяма чьорква“.
В православните храмове денят се отбелязва с тържествена света литургия. Освещават се хлябове и се отправят молитви към Божията майка.
Почитта към Богородица е дълбоко вкоренена в българските традиции. Тя се възприема като покровителка на майчинството, брака и семейството, лечителка и защитница на бедните и онеправданите.
Особено силна е вярата, че Божията майка помага на жените, които копнеят за рожба.
Какво правят жените на Голяма Богородица
Според народните обичаи младите булки и жените, които още нямат деца, не трябва да се захващат с традиционна женска ръчна работа на този ден.
Те отиват в храма, палят свещ пред иконата на Богородица и поднасят дарове – домашно изработени кърпи, престилки и чорапи. Иконата се украсява с цветя, най-често богородички.
В миналото жените оставяли и специални вотиви – малки метални изображения на бременна жена или пеленаче, с надеждата Божията майка да им помогне да се сдобият с рожба.
След празничната служба се раздават богородични пити за здраве с пожеланието:
„Нека Света Богородица да ни е на помощ!“
Какво не се прави според старата традиция
Любопитна е традицията за периода между Голяма и Малка Богородица.
От 15 август до Рождество на Пресвета Богородица на 8 септември, наричано Малка Богородица, според народните вярвания жените не бива да тъкат, сноват, плетат и шият. Забраната се спазвала с вярата, че така домът и семейството ще бъдат предпазени от болести.
В Ловешко през този период поставяли бял трън под прага на къщата, за да не влизат болестите в дома.
Вярата в Богородица като лечителка е свързана и с множество други обреди. Болни хора обещавали при изцеление да направят дарение на храм или манастир, посветен на Божията майка.
Курбан за здраве и родови срещи
Голяма Богородица е и ден за големи семейни и родови събирания.
В населените места, където църквата или близкият манастир носят името на Божията майка, традиционно се организират събори. Хората се събират около храмове, параклиси, аязми и стари оброчища.
Правят се и курбани за здраве, живот, плодородие и предпазване от болести и премеждия. В някои райони курбанът се освещава в църквата, а в други – в дома. От него се раздава на близки, съседи и кумове.
Какво се слага на трапезата на Голяма Богородица
Празникът е тясно свързан и с реколтата. Старите българи вярвали, че до Голяма Богородица добрият стопанин трябва да е приключил вършитбата.
Стара поговорка гласи:
„До Богородица сламата става на жито, а след Богородица житото става на слама.“
На 15 август се смила брашно от новото жито и от него се приготвят обредни хлябове.
На празничната трапеза традиционно присъстват жито, царевица, варена тиква, прясна пита, ястие с пиле, диня и грозде.
Съществува и старо поверие за времето – ако на Голяма Богородица вали дъжд, следващата година ще бъде плодородна.
Кой има имен ден на 15 август
На Голяма Богородица празнуват хората, носещи имена, свързани с Божията майка. Сред тях са Мария, Мариана и Марио, както и техни производни.
Празникът остава един от най-почитаните в България. Над 200 църкви и манастири у нас носят името „Успение Богородично“. Сред най-известните са Бачковският и Троянският манастир, а край София се намира и една от старите български обители, посветени на Божията майка – Драгалевският манастир „Света Богородица Витошка“.
На 15 август храмовете се изпълват с вярващи, отслужват се празнични богослужения и водосвети, правят се дарения и се поднасят цветя пред иконата на Пресвета Богородица.
