Всяка крачка за Фахри Тахиров от варненския квартал “Аспарухово” е истинско изпитание и болка. Човекът едва се държи на краката си, а неотлъчно до него е вярната му половинка, която денонощно му помага във всичко. Без нейната помощ, той няма как да се справи и ако в нещо е щастлив, е именно, че има такъв човек до себе си.
За да се грижи за него обаче, жената не може да работи. Затова Фахри е пуснал заявление към институциите, в което моли тя да стане негов личен асистент. Така започва сагата по разиграването му, която може да се нарече истинска гавра с един безпомощен човек. Към това се прибавя грубото и безпардонно отношение на служители в ТЕЛК Варна, които при последното му посещение са го посрещнали с крясъци и унизителни обиди.
Оказва се, че ТЕЛК и НЕЛК си прехвърлят топката и поставят излишни и абсурдни условия, изискват престой в болница, изследвания, каквито вече са направени и какво ли още не, за да откажат човека от битката му за личен асистент.
За скандалния случай за СайтЪТ съобщи Николай Николов, здравен медиатор в ромската махала в “Аспарухово”. Той сигнализира също, че е недопустимо пред сградата на РЗИ – Варна, където се подават документи от трудноподвижни хора и хора в инвалидни колички, да няма рампа и човек без придружител да е невъзможно да стигне. При посещението им с Фахри Тахиров изкачването на стълбите е било мъчително преживяване, а пред очите им жена в инвалидна количка е била обърната при опит да се преодолее препядствието.
Гостувахме в дома на Фахри, където всичко блестеше от чистота, отвън беше скипрена прекрасна градинка от цветя, а съпругата му ни посрещна с усмивка и почерпи като скъпи гости.
Ето какво споделиха здравният медиатор Николай Николов и Фахри Тахиров:
Фахри Тахиров е човек с тежък здравословен проблем – трудноподвижен е, със сериозно увреждане на крайниците. Един от краката му е парализиран и не може да го повдигне дори от пода. Често пада и не може сам да се изправи. Семейството му е в тежка ситуация – съпругата му го обгрижва ежедневно и желае да стане негов личен асистент, но институциите не позволяват това.
Николай Николов, който го познава от години и живее наблизо, многократно го е придружавал до различни институции – Регионалната здравна инспекция (РЗИ), ТЕЛК, НЕЛК и др. Целта е да се направят необходимите изследвания и да се издаде експертно решение за инвалидност, което да му осигури правото на личен асистент. Въпреки направените изследвания при ортопед, невролог и кардиолог, документи са били оспорвани, отхвърляни или връщани за допълнителни изследвания.
В един от случаите дори се налага Фахри да постъпи в болница, за да се направи образна диагностика (ядрено-магнитен резонанс), въпреки че такова изследване вече е направено и е платено от него. Ако сега изчаква с направление, срокът за чакане е около пет месеца, през които ще изтече валидността насъбраните досега документи. Създава се порочен кръг, в който институциите пречат вместо да помагат, споделя Николай Николов.
Отношението към хора като него е унизително. Посещението в РЗИ например е било кошмар – няма рампа за инвалидни колички, затова трима души са били нужни, за да пренесат Фахри по стълбите. Съпругата му, негов приятел и г-н Николов са се включили в това. На същото място друга жена, също с увреждане, е паднала по стълбите. Няма никакви условия за достъп на хора с увреждания, разказа Николай Николов.
Работното време на институциите също е проблем – приемът на ТЕЛК е само от 8:15 до 10:15 ч., което прави почти невъзможно обслужването на всички нуждаещи се, особено на хора с ограничена подвижност. Ако не успеят да бъдат приети, трябва да се връщат отново на следващия ден, а понякога чакането продължава с месеци.
В крайна сметка Фахри остава без решение от ТЕЛК, без пенсия и без личен асистент. Съпругата му не може да започне работа, тъй като трябва да се грижи за него денонощно. Той самият споделя, че всеки ден пада, наранява се, а помощ няма. Дори няма кой да му помогне да се изправи. Телефонът му често пада на земята и няма кой да го вдигне.
Освен това, Фахри има и друг здравословен проблем. След няколко операции на полипи на дебелото черво, той няма чувствителност в коремната област, което му пречи да държи под контрол естествените си нужди. Това го прави още по – уязвим и безпомощен без подкрепата на съпругата му.
Налага му се да посещава различни болници – „Св. Пантелеймон“, да пътува с такси, но няма кой да го придружи. А институциите го връщат отново и отново, за да мине същите изследвания или да постъпи в болница без ясна причина.
Цялата ситуация е огромна подигравка с човешкото достойнство на един безпомощен човек, който все пак има човешки и граждански права.
Апелът на г-н Николов е към институциите: да имат нормално, достъпно работно време, да създадат условия за хората с увреждания – физически и организационно. Да бъдат по-човечни, да изслушват и помагат, а не да отблъскват и затрудняват. Хората идват при тях не за удоволствие, а по необходимост – с болка и нужда от подкрепа.
Най-големият проблем не е в липсата на средства или ресурси, а в липсата на емпатия и отношение. За някои служители това е просто “още един документ”, “още един пациент”, но за хора като Фахри – това е въпрос на оцеляване и достоен живот!
Още по темата:
Читателка: Чакам Коледно чудо, за да не ме пращат за “зелен хайвер” бездушни чиновници!
