В последните месеци около европейската партия „Европа на суверенните нации“ (ЕСН) се развива процес, който все по‑често изглежда не като рутинна административна проверка, а като координиран институционален натиск. Консултативни органи към Европейския парламент и Европейската комисия – структури, които по закон трябва да бъдат неутрални – започват да използват правни механизми, за да етикетират политически позиции, да инсинуират конфликти и да ограничават свободата на политическо сдружаване.
Консервативната и суверенистка линия – „проблем“, който някой иска да бъде „решен“
На 12 април 2024 г. в София „Възраждане“ организира международната конференция „Новите лидери на Европа“, на която девет държави подписаха Софийската декларация за сътрудничество и създаване на обща европейска партия. Така се роди ЕСН, която днес обединява 14 партии от различни страни.
Формацията защитава националния суверенитет, консервативните ценности и правото на държавите да определят собствените си политики, без да бъдат подчинени на централизирани брюкселски директиви. Именно това я превръща в „неудобен субект“ за част от европейските консултативни структури.
В редица вътрешни документи, до които редакцията ни получи достъп, се наблюдава повтарящ се модел: използване на термини като „екстремна реторика“, „антиевропейски наратив“, „заплаха за ценностите“. Появяват се опити легитимни политически позиции да бъдат представени като рискови. Дори председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен нееднократно внушава, че суверенистката идеология е „несъвместима“ с европейския проект. Така политически спор се превръща в квазиправен казус, а идеологическо несъгласие – в административно нарушение.
Хронология на институционалния натиск
2023 – Първите сигнали
В няколко вътрешни становища на консултативни органи към ЕП се появяват формулировки като:
„наратив, който подкопава доверието в европейските институции“ „реторика, която може да бъде възприета като антиевропейска“
Документите не съдържат доказателства, но поставят началото на етикетиране, което по‑късно ще бъде използвано като аргумент за проверки.
2024 – Разширяване на наблюдението
ЕСН започва да изгражда международни партньорства – право, гарантирано от:
чл. 12 от Хартата на основните права на ЕС, чл. 11 от ЕКПЧ и Регламент 1141/2014. Въпреки това, в няколко доклада тези контакти са описани като „непрозрачни външни отношения“ и „потенциално влияние от трети страни“. Така законно политическо сътрудничество се представя като риск.
2024–2025 – Докладът на APPF
В края на 2024 г. APPF публикува оценка по чл. 10(3) от Регламент 1141/2014. Докладът анализира публични изявления на ЕСН, но вместо конкретни нарушения използва широки и субективни формулировки „възможно несъответствие с ценностите на ЕС“ и „реторика, която може да подкопае доверието в институциите“.
APPF не доказва нарушение, но самото съмнение се използва като основание за процедура – правен парадокс.
2025 – Ескалация
След доклада започва медийна кампания:
- консултативни органи дават „анализи“ без правна стойност
- експерти, свързани с ЕК, говорят за „опасни тенденции“
- медии представят ЕСН като „заплаха за демокрацията“
Административната проверка се превръща в политическо обвинение.
Правните основания – и техните слабости
Докладът стъпва върху чл. 2 от ДЕС, който съдържа ценностите на ЕС. Но това е принципна норма, не конкретна забрана. Тя не може да бъде използвана за санкциониране на политически позиции. Второто основание – чл. 10(3) от Регламент 1141/2014 – позволява проверка дали партията „спазва ценностите“. Но тълкуването е широко и субективно, което отваря врата за политически натиск. APPF се позовава и на аналогии с други случаи, които нямат връзка с ЕСН – липсва конкретика, липсват доказателства.
Ролята на Станислав Стоянов
Председателят на ЕСН Станислав Стоянов се превръща в ключова фигура в противопоставянето на институционалния натиск. Той настоява за:
- прозрачност на процедурите
- правна конкретика, а не политически внушения
- правото на партията да изгражда международни мрежи
Стоянов подчертава, че суверенизмът е политическа позиция, а не нарушение.
Позитивните позиции на Рада Лайкова и Петър Волгин
Рада Лайкова
Тя се утвърждава като лице на разумния консерватизъм. В нейните изявления доминират защита на демократичния плурализъм и призив за равнопоставеност. Поставя акцент върху правото на гражданите да избират различни модели. Говори спокойно, аргументирано и позитивно – контрапункт на опитите за демонизация.
Петър Волгин
Волгин поставя акцент върху суверенитета като демократична ценност и правото на народите да определят своята траектория. Отправя критика към „технологиите на институционален натиск“. Той използва езика на анализ и принципи, а не на конфликта.
Политически плурализъм под административен натиск
Хронологията показва модел: етикет → наблюдение → правна оценка → политическа интерпретация. Това е форма на институционален натиск, която засяга не само ЕСН, а правото на политическо различие в ЕС. Когато консултативни органи започнат да тълкуват политически позиции като „рискови“, демокрацията не се защитава – тя се ограничава.
