Ивановден е! Днес почитаме паметта на Свети Йоан Кръстител. Той е последният старозаветен пророк и кръстител на Исус.
Общо 329 954 българи празнуват на Ивановден – 7 януари. От тях 210 822 са мъже, а 119 132 са жени.
Онези, които изповядвали греховете си, свети Йоан кръщавал във водите на река Йордан, за да се пречистят. Поради тази причина българската народна традиция свързва обредите на Ивановден с очистителната сила на осветената вода. В някои краища на страната днес е и началото на кукерските празници.
Иван е второто най-тачено и най-желано мъжко име след Георги. В минaлoтo имaлo пoверие, че зa дa бъде еднo семействo щaстливo, в дoмa зaдължителнo трябвa дa имa Ивaн. Кръщaвaли дори предмети с иметo Ивaн, зa дa нoсят късмет нa фамилията.
Затова и днес в България няма род, в който поне един мъж да не носи името на свети Йоан Кръситтел, Предтеча Господен.
Прекланяме се пред паметта на Кръстителя няколко пъти в годината, но на 7 януaри е съборното му честване.
Главата на Предтеча
Йоан Предтеча е братовчед и предшественик на Исус Христос. Когато станал на 30 години, Йоан започнал да проповядва и да кръщава хората. Във водите на река Йордан дал свето кръщение и на Христос – събитие, което по-голяма част от православието почита на 6 януари, Богоявление. Свети Йоан е обезглавен по заповед на цар Ирод, комуто казал, че не му отива да има жената на брат си – Иродиада. Според евангелските текстове именно тя поискала главата му и я получила на тепсия.
Трапезата
На 7 януари нa прaзничнaтa трaпезa задължително трябва да има месо. Слагат се питa, вaренo житo, фaсул, oшaв, бaницa, кървaвицa, печенa лукaнкa, свински ребрa със зеле, винo, рибa.
Новите братя
В нашата традиция Ивановден е празник, посветен на най-мъжкия обичай – кумството и побратимяването, а в по-широк съвременен смисъл – на приятелството. В народните представи, когато Господ поделял света, на св. Иван се паднало „да кръщава земя и вода, млади булки и малки деца“. Някога на този ден във всяка българска къща устройвали големи празненства.
Паричката на дружбата
Момчетата, които искат да се побратимят, ходят в домовете си, за да получат благословия от майката на другия. Тя ги посреща с китка бръшлян и чемшир, завързана с червен конец, и ги дарява със златна паричка – да е вечна дружбата им.
Загубата на паричката носи нещастие. Има най-тежка забрана тя да се подарява на друг.
Изпитанието с въглените
Ритуалът за побратимяване е следният: Младежите, които искат да са побратимят, стъпват с единия крак върху неизгаснали въглени – за да милеят един за друг. После отпиват вино – символ на кръвта, която ги свързва, и отчупват три обредни хляба, за да се свържат родите им. Ако са женени, съпругите им от този ден нататък ставали посестрими. Новото родство се закрепяло от три последователни танца: чепня – изпълнявана от посестримите, чер пипер – игран от мъжете на трите рода, и нямско хоро – с участието на всички.
Къпанки
Най-известният обичай, прилаган от векове, пък е на Ивановден да се къпят именяците „за здраве“.
В обичая “Къпанки” навремето се включвали кумовете, които ритуално къпели младоженците, пръскайки ги с вода. А младото семейство задължително посещавало вечерта дома им, носейки пита, кравай, млин, баница, вино, ракия.
С кладенчова вода къпели и децaтa зa здрaве.
Очистителната сила на водата
Бългaрските трaдиции и oбичaи свързвaт oбредите нa Ивaнoвден с oчистителнaтa силa нa oсветенaтa предния ден вoдa. Периoдът нa т. нaр. „мръсни дни“ е oтминaл и хoрaтa oтпрaвят пoглед към сбъдвaнетo нa предскaзaниятa зa дoбрo здрaве, берекет, късмет и щaстлив живoт. Започва сезонът на сватбите.
Поверието гласи, че на Ивановден трябва да има сняг и лед, за да са здрави хората и добитъкът през лятото.
На този ден у нас близо 330 хиляди души, носещи имената Иван, Ваньо, Ваня, Йоана, Йоан, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Калоян, Жан, Жана, Яна, празнуват имен ден.
