Днес ще ви разкажем поредната история на един баща, който има само една мечта – да бъде близо до дъщеря си и да присъства в нейния живот. В историята на Иво Дошев ще се припознаят много бащи, които се борят за правото си на пълноценна връзка с децата си, след като са се раздели с майките им.
“Казвам се Иво Дошев и съм баща на дъщеричката ми Яна Дошева, родена във Варна на днешния ден преди 3 години.
С майката на Яна (Невена В., а от октомври 2023 вече Невена В. – Хр.) имахме дълга и щастлива връзка – запознахме се в началото на април 2017 г., а детенцето ни беше дълго чакано и желано и създадено с много любов. Всичко беше щастливо до Декември 2020 г., когато Невена отиде при майка си във Варна и се върна при мен в София – едва след раждането на дъщеря ни. Още тогава забелязах, че нещата тръгват в странна посока.
Случвало ми се е дори да тръгвам към морския град, за да я взема и да се приберем заедно в дома ни в София за да посрещнем детенцето ни заедно в столицата, защото сме имали уговорка, а насред пътя се налагаше да се връщам защото бъдещата майката на детето ми се е отказвала в последния момент.
Тя се върна с мен в дома ни в София чак след раждането на дъщеричката ни – беше в края на март 2021 г.. През времето, в което Невена беше във Варна при майка си, тя се промени много в отношението си към мен и то остана такова, дори и след като се върнахме в София“, разказва историята си пред TheSite24 Иво Дошев.
С времето отношенията между двамата родители започват да се изострят още повече. За да закрепи крехките отношения с жената, която го е дарила с дете, Иво се мести във Варна, за да работи и да бъде близо до дъщеря си и живеят заедно в дома на майката на Невена.
През пролетта и лятото на 2022 г. заедно с партньорката си, посещават семеен психолог в София с цел да им помогне да преодолеят трудностите, които са възникнали между двамата.
Бащи от Варна се събраха на мирна демонстрация под наслов „Заедно за споделено родителство”
„Стараех се да бъда добър и грижовен партньор, но най-вече добър баща. За съжаление нищо от това не помогна. И така стигаме до края на 2022 г., когато моята бивша партньорка заведе срещу мен съдебен иск за родителски права, издръжка и най-вече за правото да получи от съда заместващото ми съгласие да пътува неограничено с детето ни в чужбина. Малко по-късно научих, че междувременно е започнала нова връзка и се е омъжила. Последната ни среща с Невена беше за Коледа 2022 г., която прекарахме в дома на майка ѝ във Варна, а с мен беше и моята майка“, продължава историята си бащата.
И оттам започват неволите на Иво Дошев. Единственото, което той иска е контакт с дъщеря си, а сигналите срещу бащата в полицията валят един след друг – общо 7 на брой, всичките без каквито и да са данни за извършвани престъпления.
Междувременно Иво пътува непрекъснато между Варна и София с надеждата да види детето си поне за малко, но не винаги това се увенчава с успех и страхът в бащата, че ще загуби връзка с детето си нараства.
С решение от месец май 2023 г. съдът във Варна постановява привременни мерки относно режима на лични отношения между Иво Дошев с малолетното му дете по следния начин:
“Бащата има право да вижда и взема детето при себе си до 01.09.2023 година, всяка четна седмица в годината в събота и в неделя от девет часа сутринта на съответния ден до седем часа вечерта на съответния ден без нощуване, като детето следва да бъде вземано от дома на майката; след 01.09.2023 година всяка четна седмица от петък 18:00 до неделя 18:00 със приспиване в дома на бащата, като детето следва да бъде вземано от дома на майката и връщано в дома на майката от бащата”.
Така според според съдебното решение се позволява контакт на бащата с детето, но само за 4-5 дни в месеца, което на практика го лишава от възможността да участва пълноценно в живота на дъщеря му. Липсата на диалог и разбиране от страна на майката допълнително усложнява ситуацията.
„Аз обичам дъщеря си! Искам да съм грижовен и участващ в отглеждането на детето родител и затова всеки месец пътувам между София и Варна над 3000 км., за да бъда с детето си! Баща съм на прекрасно дете, което дете има нужда от баща си и заслужава да има татко.
Оказва се обаче, че имам право да съм баща не повече от 4 дни в месеца заради законодателството в държавата ни.
Получава се така, че в някои от месеците дори не мога да бъда баща“, обяснява Дошев и допълва, че съдът изготвя график на срещите между баща и дъщеря, по начин, който зависи от майката на детето.
„Пример за такъв месец е февруари 2024 г., когато въпреки огромното ми желание да бъда с детето ми, се случи така че не успях да бъда с нея дори 1 минута, независимо че пътувах до Варна и умолявах майката да разменим уикендите за среща с дъщеря ми. Получава се така, че дори майка ми – бабата на Яна е лишена от възможността да вижда внучката си в дома си. За да има това си право, майка ми е принудена да заведе дело срещу родителите на Яна за това, че не ѝ дават тази възможност, като това дело е дори и срещу мен като аз сега трябва да докажа, че не осуетявам контактите на Яна с баба ѝ, защото не съм в качеството на „отглеждащ родител“ и родителските права не ми принадлежат.
Това е още един юридически абсурд, който е породен от изключително арогантното прилагане на правото в България – майка да трябва да съди дори сина си за да вижда внучето си“, продължава разказът си Иво.
За него, а и за много бащи в България изпаднали в същата ситуация, няма светлина в тунела, няма и надежда, че ще бъдат част от живота на децата си.
„Оказва се, че да си баща в България през 2024 г. е наказание и се провежда жестока дискриминация срещу нас, защото обикновено татковците са в ролята на „неотглеждащ родител“, които отчаяно копнеем да присъстваме в животите на децата си.
Това не беше известно за мен, поне до момента, в който не се оказах и аз един от десетките хиляди бащи в България, които не могат да се виждат свободно с децата си, само защото са ограничавани от българската правораздавателна система заради съобразяването на съда със свръхизискванията на майките, в качеството им на „отглеждащи родители“.
Липсата на закон за споделеното родителство дава правото на отглеждащият родител, който в повечето случаи е майката, да ограничава контактите на детето с неотглеждащия родител – бащата.
Това поражда много конфликтни ситуации, много от които завършват трагично и пример затова е убийството на Пейо от съпругата му Габриела и майка ѝ Красимира. Получава се така, че децата стават сираци при живи родители само защото няма действащ закон за Споделеното Родителство“, категоричен е Дошев.
Бащата разказва, че заради крехката възраст на дъщеря си, съдът е отказал детето да нощува в неговия дом и това би могло да се случи едва когато Яна навърши 5 години, което ще се случи чак през 2026 г.
„Заради възрастта на Яна, която днес (25.02.2024 г.) навършва 3 години майка ѝ се противопостави на решението на съда да мога да взимам детето ми в дома ми в София, което Районния съд във Варна уважи и се разпореди докато Яна не навърши 4 годинки да не мога да пътувам с нея на повече от 15 км. извън Варна, а след навършване на 4 годинки това разстояние се увеличава на 150 км от Варна. Едва от като навърши 5 години това ограничение отпада. Получава се така, че според решение на Районен Съд Варна от Декември 2023 г., Яна ще може да посети дома на баща си едва след 25.02.2026 година, като това ограничение важи дори и за лятото, когато съда ни е отредил да сме заедно за 7 дни през цялото лято. В дома ми Яна има креватче, в което никога досега не е спала и се получава така, че когато навърши 5 годинки, това креватче вече ще бъде малко за нея“, посочва Иво Дошев.
Случаят на Иво Дошев е един от хилядите подобни в цяла България. Той обаче се бори за правото си да има контакт с детето си, а липсата на адекватни закони често е спирачка за това.
„В решението по делото, съдът ни е указал:
“този уреден режим на лични отношения между детето Яна и баща ѝ Иво Дошев е съобразен с обективираните желания и на двете страни, но не може да замести необходимостта от общуване помежду им.
Личностният конфликт не може да бъде обуздан единствено от съдебно решение.
Най-добрият интерес на детето не може да бъде заложник на нежеланието на родителите да преодолеят различията помежду им. Невъзможно е съдебното решение да обхване всяка една социална възможност, всяка една ситуация, която може да се получи в бъдещите отношения между родителите и детето.
Родителите носят отговорност чрез поведението си да предпазят детето от личностни дефицити в психо-емоционалното му поле, като би било полезно за детето взаимното разбирателство да вземе превес над съдебното решение за режим на лични отношения“.
Аз разбирам това като покана към нас да търсим взаимни компромиси, а не стриктно да се придържаме към определения ни от съда режим.
Опитвах се многократно да коментирам това с майката, разменяхме кореспонденция. Предложих ѝ различни варианти за контакт с детето ни, но за мое най-голямо съжаление не срещнах разбиране и желание за компромис или дори каквато и да е размяна на дни. Поради тази причина и поради несигурността дали майката ще се съобрази с привременните мерки и ще изпълнява РЛО по празниците бях принуден да образувам изпълнително дело, а тя от своя страна поиска тълкуване на определението на съда“ споделя Иво.
И така делата, сигналите, липсата на комуникация стават част от ежедневието на бащата, който има само една мечта – да вижда дъщеря си по-често, за да бъде част от нейния живот, а се случва така, че не му позволяват да бъде с малката му дъщеричка Яна дори на рождения ѝ ден.
