Може ли адвокатът да се довери на изкуствения интелект, кой носи отговорност за грешките на алгоритмите и как ще бъде защитена поверителната информация на клиентите? Тези въпроси бяха сред основните теми на национална конференция на българската адвокатура, която събра над 150 юристи от цялата страна в Русе. Обсъдена беше и възможността за промени в Етичния кодекс на адвоката.
Изкуственият интелект вече предлага нови възможности за юридическата професия, но поставя и сериозни въпроси за сигурността, професионалната отговорност и границите на доверието в автоматизираните системи.
Точно върху тези предизвикателства се съсредоточи Есенната национална конференция на българската адвокатура, проведена на 31 октомври 2026 г. в Русе. Форумът беше организиран от Висшия адвокатски съвет със съдействието на Русенската адвокатска колегия.
Фалшива информация, измислени отговори и риск за адвокатската тайна
Един от основните въпроси, поставени по време на конференцията, беше доколко могат да се приемат за достоверни резултатите, генерирани от системите с изкуствен интелект.
Участниците разгледаха рисковете от т.нар. халюцинации на езиковите модели – случаи, при които технологията генерира невярна или несъществуваща информация, представена като достоверна.
Сред обсъжданите опасности бяха още създаването на фалшиво аудио- и видеосъдържание (deepfakes), разпространението на дезинформация и заплахите за киберсигурността.
Особено внимание беше отделено на защитата на адвокатската тайна и необходимостта технологиите да се използват, без да се нарушават основните принципи на професията.
Експертите обсъдиха и възможностите, които изкуственият интелект предоставя за бизнеса, обществото, правосъдната система и юридическите професии. В рамките на конференцията бяха представени и практически демонстрации за работа със системи с ИИ.
Ще бъдат ли променени правилата за адвокатите?
Една от най-активните дискусии беше посветена на необходимостта от регулиране на използването на изкуствен интелект в адвокатската професия.
Част от участниците застъпиха позицията, че са необходими изменения и допълнения в Етичния кодекс на адвоката, които да въведат ясни правила за използването на новите технологии.
Други изразиха мнение, че по-подходящ подход е изработването на практическо ръководство за безопасна работа с изкуствен интелект, включително за гарантиране на адвокатската тайна.
Преобладаващите становища подкрепиха комбиниран вариант – ограничени допълнения в Етичния кодекс, съчетани с практически насоки, които да се актуализират непрекъснато с развитието на технологиите.
Окончателно решение за промени в кодекса не беше обявено, но участниците се обединиха около необходимостта от продължаващо обучение и повишаване на дигиталните умения на адвокатите.
Може ли алгоритъмът да бъде гарант за справедливост?
Председателят на Висшия адвокатски съвет адв. Стефан Марчев подчерта, че изкуственият интелект е на път да промени човешката история, но независимо от развитието на технологиите в основата на адвокатската професия остават човешкият морал и смелостта да се защитават истината и свободата.
„Нека да използваме изкуствения интелект, като запазим човешкото лице на правосъдието“, призова той.
Областният управител на Русе проф. Любомир Владимиров постави въпроса дали технологиите могат да заменят професионалната съвест и да гарантират справедливост.
„Алгоритъмът може да предложи решение, но само правото може да определи неговите граници, а човекът трябва да носи отговорност за избора“, заяви той.
Кметът на Русе Пенчо Милков също подчерта необходимостта технологичният напредък да върви заедно с професионалната етика, отговорността и спазването на закона.
Експерти от технологичния и юридическия сектор обсъдиха бъдещето на професията
В конференцията участваха специалисти по изкуствен интелект, дигитална трансформация и право, сред които доц. д-р Мариана Тодорова от БАН, председателят на БАСКОМ и БРАИТ Доброслав Димитров, технологичният предприемач Иван Драганов и адв. Елислав Атанасов, специалист по защита на личните данни и дигитално право.
В дискусиите се включиха още проф. д.н. Георги Димитров, експерт по право на информационните и комуникационните технологии, адв. Емилиян Арнаудов и доц. д-р Гергана Върбанова – член на Висшия адвокатски съвет и преподавател във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ във Варна, УНСС и Техническия университет в София.
Модератори на двата дискусионни панела бяха доц. д-р Гергана Върбанова и заместник-председателят на Висшия адвокатски съвет адв. Асен Георгиев.
Основният въпрос, който остана в центъра на конференцията, е как адвокатите да използват възможностите на изкуствения интелект, без да допускат компромиси със защитата на клиентите, професионалната етика и отговорността за правните решения.
