На снимката: Земята, снимана от борда на кораба „Орион“. Photo credit : NASA TV
Материал на Cosmos1.bg
Светослав Александров. Струва си да гледаме на 21-ви ноември пристигането на мисията на НАСА „Артемис 1“ в околностите на Луната! За България, а и за повечето от страните в Източния блок, това ще е първата изобщо възможност да наблюдаваме на живо лунно пристигане – по времето на епохата „Аполо“ е било трудно постижимо. Вечерта на 21-ви юли 1969 година, когато светът със затаен дъх очаквал „големия скок“ на Армстронг и Олдрин, съветската телевизия излъчвала музикалната програма „През очите на музикалното шоу“. В България единствените, които са могли да следят развоя на събитието на живо, са били тези, които са успели да прихванат сигнала от сръбската телевизия.
„Не можахме да го гледаме. Стояхме от другата страна на американския успех. Бяхме от страната на нашата система. Съревнование – жестоко бих казал. Космосът е като Олимпиадата за спортистите. Не е тайна, че по време на кацането на „Аполо 11” на Луната, в същото време около Луната кръжи съветската станция „Луна 15”, съобщи проф. Петър Гецов от Института за Космически Изследвания и Технологии към БАН по време на 50-годишнината от „Аполо 11“ през 2019 г. (източник: 24 часа). „България беше изцяло затъмнено. Тези, които искаха да видят събитието изцяло, разчитаха на сръбска телевизия. Тогава беше силно изявена Студената война“.
„Късно вечерта на 21-ви юли 1969 година, когато целият свят без дъх наблюдаваше първото кацане на човек на Луната, нашата Централна телевизия излъчваше През очите на музикалното шоу“, написал през юли 1989 г. съветският журналист Ярослав Голованов за списание „Огоньок“ (източник: UPI). „Така показахме неуважение по-скоро към себе си, отколкото към астронавтите или държавата, която ги изпрати“.
Медийното затъмнение нанесло сериозен удар върху познанието на хората, признал тогава Голованов. „Нашите граждани знаят за Аполо на базата на слуховете. Всеки се изненадва, когато научи, че общо 12 земляни са пътували към Луната“.
През 1969 г. и първите няколко десетилетия след това никой не се сетил да разпространява дезинформация и конспиративни теории, че мисиите „Аполо“ са били филмирани в Холивуд. Това се случило едва по-късно през 2001 г., когато Фокс ТВ излъчила първото конспиративно клипче по темата. Вярно е, че още през 1976 г. американецът Бил Кейсинг написал книгата „Никога не сме били на Луната“, но за времето си подобни писаници са били посрещани с подигравка и отхвърляне от научния свят. Именно интернет и по-късно социалните мрежи спомогнали сериозно за дезинформирането на общността.
По времето на „Аполо“ съветските опорки били съвсем различни. Докато Армстронг и Олдрин пътували към Луната, съветските коментатори са писали множество материали за Юрий Гагарин, признал Голованов. Междувременно от Байконур била изстреляна мисията „Луна 15“, която се опитала да вземе проби от Луната и така да открадне част от славата на НАСА. Но тази мисия се разбила.
Не е имало опорки, че „американците никога не са били на Луната“. След „Аполо 11“ съветската тактика била да убеди обществото, че никога не е имало лунна надпревара и че СССР не участвали в съревнование със САЩ. Което категорично не е така – съревнование е имало (изстрелването на „Луна 15“ навръх „Аполо 11“ го доказва), а паралелно съветските специалисти са работили по секретната ракета „Н1“, която е трябвало да конкурира „Сатурн 5“.
Американският анализатор Джеймс Оберг, който е работил в НАСА в периода между 1975 и 1997 г., е изучавал подробно съветската космическа програма и потвърждава, че съветските космонавти през 60-те години са твърдели, че СССР са се надпреварвали със САЩ.
„Категорично мога да кажа, че СССР няма да бъдем победени от Щатите в надпреварата за първия човек на Луната“, съобщил космонавтът Владимир Комаров през 1966 г., година преди трагичната му смърт на борда на „Союз 1“. (източник: History.com).
Днес има отрицатели на лунното кацане. През епохата на „Аполо“ и непосредствено след това е имало друг тип отрицатели – на лунната надпревара. Дори в Щатите през 1974 г. журналистът Уолтър Кронкайт казал, че „изглежда, че руснаците никога не са били в надпреварата“.
Но истината е, че СССР са били в надпревара със САЩ и те са били убедени, че ще бият и този път, защото първите успехи са били техни: първият спътник, първият робот на Луната, първият мъж и първата жена в космоса. В СССР по-скоро са си мислили, че срокът за кацане до края на десетилетието е пропаганда, защото бил твърде амбициозен.
Когатото „Аполо 11“ все пак кацнал на Луната през юли 1969 година, СССР „бавно осъзнали, че са пробудили дремещия гигант – те са подлудили американското правителство до такава степен, че да даде ненормално много пари за тази цел“, твърди Оберг. „Въпреки всичко СССР продължили програмата си за лунно кацане и през 70-те години, защото не са знаели дали Щатите ще продължат с лунните изследвания“.
„През 1972 година най-накрая осъзнали, че не могат да строят достатъчно надеждни ракети и космически кораби“, категоричен е Оберг и съобщава, че макар и в СССР да е бил построен модул за кацане на Луната, не е имало надежден начин да бъде изстрелян дотам.
Истината за съветската лунна програма излязла наяве едва през 1989 година, когато американски инженери от MIT посетили Московския авиационен институт и там се натъкнали на лунния модул. И то се случило съвсем инцидентно. Идеята на делегацията на MIT е била да обсъдят съвместни образователни програми заедно с руснаците, което станало възможно по времето на Горбачовата епоха „Гласност“. По времето на срещата американците били разходени сред голяма зала, пълна със стари космически кораби. Един от инженерите на MIT бил Лорънс Йънг.
„Разхождах се в тази зала заедно с Ед Кроули (друг инженер от MIT) и видях този кораб“, съобщава Йънг. „Казах си – какво ли е това нещо, което прилича на нашия собствен лунен модул?“. Съветските специалисти отвърнали, че това е бил техният спускаем апарат. Йънг отначало не повярвал – той си мислил, че това е било просто проект, а не реален космически кораб. Но съветските специалисти потвърдили: „Да, да! Това е спускаемият апарат, с който трябваше да идем на Луната“.
На 18 декември 1989 година сп. Ню Йорк Таймс – същото, което е смятало, че американците се надпреварвали сами със себе си, излязло със заглавие: „Днес СССР призна за лунната надпревара“
А вие можете да гледате живото предаване относно пристигането на „Артемис 1“ в околностите на Луната в официалния Youtube канал на НАСА, като живото предаване започва на 21-ви ноември в 14:15 ч. българско време:
