Празниците през месец януари минават под знака на началото и на Новата година, на най-студените зимни дни, на гадания и баяния за предпазване от болести и неблагоприятности.
На 1 януари в народната традиция се преплитат няколко празника. Затова и тази дата се нарича с много имена – Васильовден, Нова година, Сурваки и това без да споменаваме всички варианти на тези названия.
По православния календар на този ден се отбелязва паметта на Свети Василий Велики – един от тримата отци на вселенската църква.
На 2 януари почитаме Гopан, Гopица
6 януари, Йордановден и последващият- Ивановден /7 януари/ са празници, свързвани с освещаването на водата и кръста. Водата е символ на живота, вечен елемент, притежаващ магическа сила да прогонва злото, да цери болести. Полезна и разрушителна стихия. Затова кръщаването с вода на Йордановден, е знак за преминаването от едно състояние в друго, за пристъпване в пределите на един по-висш порядък и нравственост.
Кръстът, преди да се превърне в мъченически символ на страданието, е символ на сътворението, на отвоюването на земята от водата, на реда. С него се кръщава за нов живот и нова вяра, той самият дава живот.
Бръшлянът е символ на здраве и дълголетие. Затова през целия празничен цикъл от Игнажден до Ивановден той присъства в обредните ритуали. Има особено лековити качества, когато расте по църкви и манастири. Той не само предпазва от беда, но чрез него човек се надява да се докосне до безсмъртието.
Според традиционния български календар, на Йордановден приключват „погановите”, ”мръсните” дни- това са 12 дни след Коледа, в които бродят страшни същества.
Кукерските и коледарски групи спират ритуалните обхождания на селището и домовете. Завършва коледният цикъл, започнал с огъня на Игнажден, 20 декември. В нощта на Йордановден небето се отваря и се вярва, че направените пожелания ще се сбъднат.
На Йордановден се извършва кръщаване на водата, а след службата в църквата, свещеникът с литийно шествие се отправя към местната река или извор, в който се хвърля дървен кръст, а мъжете скачат в студените води, за да го извадят. Този, който извади кръста бива почитан от всички, даряван и смятан за скъп гост.
В Югозападна България съществува традиция да се избира кум на селото до следващия Йордановден. Изключителната чест се пада на род или семейство веднъж на 20 години, а за празника се прибират всички от близо и далеч. Кумът подготвя богата трапеза и отваря вратите си широко за гости. Той спохожда къщите с котле светена вода, взета от църквата и ръси за здраве.
От Йордановден започва изпращането на сгледници и сватовници и подготовка на сватби.
В християнската православна традиция празникът Йордановден ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в река Йордан. В момента на свещения акт небето „ се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб.
Оттук идва названието на празника-Богоявление. Исус Христос се потапя трикратно във водите на река Йордан и излиза от тях, символично предавайки тайнството на „смъртта” и „възкресението” на човека у него: умира земният човек, наследникът на Адам, умира грехът му и се ражда, възкръсва одухотвореният човек. След кръщението си Христос поема пътя на страданието в името на вярата като духовен човек.
Трапезата на Йордановден е постна и е последната кадена вечеря от Коледно- Рождественския период. Прави се прясна пита, забъркана само с вода, брашно и мая, сарми, пълнени чушки и др.
Именници: Йордан, Йордана, Данчо, Дана, Богдана, Богдан, Богомил, Божана, Божидар, Божидара
7 януари, на Ивановден се почита кумството
Обредното къпане за здраве, характерно за Йордановден, продължава и на Ивановден. Св. Иван е покровител на кумството и побратимството. Младоженците посещават своите кумове, като носят кравай, месо, вино и сядат на обща трапеза.
Завършва коледният цикъл. Коледарските дружини правят своята последна сбирка, като често тържествено изкъпват своя водач, а той им устройва угощение.
Православната църква почита Св. Йоан Кръстител, който кръщава Исус Христос в река Йордан и го посочва като пратеник на Бога. Св. Йоан е наречен още Предтеча, защото според Евангелието подготвя Пътя Господен- идването на Месия.
Именници: Иван, Иванка, Йоан, Йоана, Ивайло
Йордановден е празник на село Добърско.
Малкото селце, разположено на южен склон на Рила, недалеч от градовете Банско и Разлог в Югозападна България, има стара история, обвита с много легенди. Привлича гости от близо и далеч с уникалната си църква „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” и прекрасния фолклор, пресъздаван от известните Добърски баби.
17 януари, Антоновден
Църквата почита паметта на преподобния Антоний Велики. В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести.
На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и “синята пъпка”.
Специално омесени за празника содени питки, намазани със сметана, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана “за белята, за лелята”, както е била наричана чумата.
В народните представи Андон и Атанас са двама братя, ковачи, затова техните дни са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари.
Именници: Антон, Антония, Андон, Тончо, Донка.
18 януари, Атанасовден
Църквата почита свети Атанасий и Кирил Александрийски, но в народните вярвания св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: “Иди си, зимо, идвай, лято!”. Затова и празникът е известен и като Среди зима.
Атанасовден се почита, както и Антоновден, като патронен празник от ковачи, железар и, ножари, а заедно с това и като празник в чест на чумата и шарката. За омилостивяване на болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се “надупчат” децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден.
В превод от гръцки “Атанас” означава “безсмъртен”.
Именници: Атанас, Таско, Наско, Трайко, Танка, Наца, Тана, Ачко, Живко, Траян, Траяна, Трайка.
21 януари, Бабинден
Стар български обичай, изпълнен с веселие и уважение към акушерките и към всички жени станали баби през изминалата година.
Празникът е особено тачен и жив в град Разлог и селата от общината. Всяка баба чака с нетърпение този ден. За него се готвят от далече, като се ушиват традиционни дрехи за децата. Бабите обличат празнични носии, задяват в цедилка малките внучета- „бабинчета” и отиват на мегдана за голямото хоро. Начело на хорото застава бабата с най-малкото бабинче.
Празникът е изключително женски, като акушерките се посещават, ритуално се измиват ръцете им и се даряват. Завършва с голяма трапеза.
21 януари е официален празник на родилната помощ в България.
