Пътят и районът около Равненския манастир „Света Богородица“ край Провадия са почистени, а достъпът до един от най-ценните ранносредновековни обекти в Североизточна България е възстановен. За приключването на акцията съобщи кметът на община Провадия Димо Димов.
Почистването е извършено в събота, 8 август, като само за ден участниците в инициативата са успели да отворят напълно пътя до манастира. Заради гъстата растителност по трасето в работата е включена и специализирана техника на Община Провадия – нов комбиниран багер JCB 3CX и Mercedes-Benz Unimog U427 с храсторезна глава.
„Успешно приключи акцията по почистването на пътя и района около Равненския манастир „Света Богородица“. Тази събота успяхме само за един ден да отворим напълно достъпа до манастира“, посочва Димо Димов.
В акцията са участвали доброволци, общински служители и кметът на село Равна Росица Георгиева. Димов отправя специални благодарности и към Галина Николаева, която е основен инициатор на събитието, както и към Историческия музей в Провадия за подкрепата на кампанията.
Манастир от времето на княз Борис I и цар Симеон
Равненският манастир е разположен на около 11 километра северозападно от Провадия, в близост до село Равна. Той е книжовно средище от зората на българската писменост през IX–XI век и е проучен през 80-те години на миналия век.
„Равненският манастир, изграден по времето на княз Борис I и цар Симеон, е обект от национално значение. Наричан „Каменната библиотека на България“ заради откритите там 5 вида писменост, той трябва да бъде достъпен“, подчертава кметът на Провадия.
Сред най-ценните находки от комплекса е огромното количество надписи и рисунки върху камък. При археологическите проучвания са открити около 280 надписа на старогръцки, старобългарски и латински език, както и хиляди рисунки. Сред тях има изображения на животни, кръстове, светци и шамани, конници, кораби, геометрични и растителни орнаменти.
Открит е и оловен печат, свързан с кореспонденцията на княз Симеон I.
Църква, училище, баня и крепостни кули
Най-важната сграда в комплекса е църквата „Св. Богородица“, осветена на 23 април 897 г. Тя е изградена от малки, добре обработени варовикови блокове и е имала богата украса от мраморни архитектурни детайли – бази, колони, капители и олтарни прегради.
Манастирският комплекс е разполагал още с баня с водопровод, канализация и хипокауст, училище, битови помещения, работилници, хамбар и други постройки. Бил е защитен от оградна стена с крепостни кули и две порти и е заемал площ от около 8 декара.
Според представената информация мащабите му дават основание да се предполага, че изграждането е станало с решение на владетелския двор.
Акцията по разчистването не слага край на инициативата за Равненския манастир. Продължава и петицията за цялостното възстановяване на историческия обект.
„За тези, които желаят да подкрепят каузата дългосрочно, петицията за цялостното възстановяване на манастира остава активна“, посочва Димо Димов.
