Учение за напускане на кораба се проведе след отплаването на българския военен научноизследователски кораб “Св. св. Кирил и Методий” от българската база “Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън от Южните Шетлендски острови на Антарктида и преди навлизането в пролива Дрейк.
На кораба има 33 души екипаж, от които 4 курсанти от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, чийто началник флотилен адмирал професор д.в.н. Боян Медникаров също е на борда. За навигацията във водите на Южния океан помага и капитан трети ранг Лукас Акоста, офицер от аржентинските военноморски сили.
На борда има 29 пасажери – група от 32-та българска антарктическа експедиция начело с ръководителя й проф. Христо Пимпирев, 11 изследователи от Испанското географско дружество начело с писателя и популяризатор на Антарктида Хавиер Качо и един учен от Великобритания.
Очаква се корабът да навлезе в пролива Дрейк преди полунощ и да го прекоси за около две и половина – три денонощия в зависимост от метеорологичната обстановка.
Това ще бъде четвъртото преминаване на българския кораб “Св. св. Кирил и Методий” през пролива Дрейк след плаванията в двете посоки през първата му експедиция до Антарктида през 2022 г. – 2023 г. и прекосяването от север на юг през настоящата експедиция когато в нощта на посрещането на Новата 2024 година оказа помощ на бедстваща яхта с 13 души на борда.
Проливът Дрейк е известен с честите бури – едни от най-силните на Земята със западен вятър над 120 километра в час, съчетан с течение от запад на изток със скорост до 15 километра в час и високи до 15 метра вълни и много айсберги.
Проливът е на север от Южните Шетлендски острови в Антарктида и на юг от Южна Америка. Той съединява най-южните части на Атлантическия и Тихия океан, а в южната му част е Южният океан. Това е най-широкият наименован пролив на Земята с широчина от над 820 километра до 950 километра. Дълбочината му достига над 5 000 – 5 500 метра. Наименованието му е дадено от британския изследовател на Антарктида Ърнест Шекълтън в чест на английския капитан Франсис Дрейк, комуто той приписва първото преминаване през пролива през 1578 г. по време на второто в света околосветско плаване след това на Фернандо Магелан през 1519 г. – 1522 г.
Следващата спирка на “Св. св. Кирил и Методий” ще бъде в град Комодоро Равадавия в аржентинската провинция Чубут, в който има голяма общност от потомци на българи, изселили се през 20-те години на миналия век.
Ето какво сподели преди да отплаването капитан втори ранг Николай Данаилов:
“Благодаря на целия екипаж за всеотдайната работа! Прибираме се вкъщи!”. С тези думи се обърна по радиоуредбата командирът на българския военен научноизследователски кораб” Св. св. Кирил и Методий” капитан втори ранг Николай Данаилов при отплаването на 09.02.2024 г. в 14:30 часа местно време от българската база “Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън от Южните Шетлендски острови на Антарктида.
“Завърши активната фаза на осигуряването от българския научноизследователски кораб (НИК) 421 на 32-та Българска антарктическа експедиция в района на Южните Шетландски острови”, каза капитан втори ранг Данаилов.
По думите му в рамките на 37 дни от 04.01.2024 г. са проплавани 470 морски мили, при което са решени следните задачи:
– стоварени са на необорудван бряг над 120 тона строителни конструкции, научно оборудване и хранителни припаси в интерес на българската антарктическа база, благодарение на което изграждането на новата научна лаборатория се намира в заключителен етап;
– в помощ на Испанската полярна програма в три антарктически бази са разтоварени около 40 тона материали и храна;
– проведена е заключителната част от екологична операция по почистване на българския бряг от натрупани в продължение на повече от 30 години отпадъци, при което на борда кораба бяха натоварени 20 тона скраб;
– осигурено е провеждането на четири от научните проекта, от които три на български учени и един на британски учен;
– осигурено е провеждането на експедиция на екип от 11 изследователи от Испанското географско дружество;
– осъществено е осигуряване на развръщането на полеви полярен лагер на полуостров Байерс;
– осъществени са осем трансфера на български и чуждестранни учени и изследователи между различни бази и райони за изследване;
– открити са и идентифицирани останки на катастрофирал самолет на Аржентинските военноморски сили;
– установени са контакти с испански и аржентински бази и кораби от състава на Колумбийските и Бразилските военноморски сили.
