Екраните вредят най-много. Те пречат на образуването на мозъчната кора, на развитието на комуникативните и когнитивни умения, на социално-емоционалните умения. Правят децата по-нервни. Пречат на концентрацията, която се оказва най-дефицитното умение през 21 век. В миналото решавахме задача по един час, сега 30 секунди не можем да задържим вниманието на децата. Това коментира Красимир Вълчев, председател на комисията по образованието и науката в НС.
Варна става домакин на международен форум и на национални срещи по образование
Той бе гост на третия международен образователен форум, който се проведе във Варна на тема „Иновативната образователна среда през призмата на емоционалната интелигентност и изкуствения интелект – посоки и предизвикателства“ и е организиран от Община Варна, дирекция „Образование и младежки дейности“, в партньорство с МОН и НСОРБ.
Кметът Иван Портних: 51 училища във Варна кандидатстват за изграждане на STEM центрове (ВИДЕО)
“Отдавна говорим за изкуствен интелект, отдавна сме влезли в ерата на изкуствения интелект, отдавна ползваме геогравски информационни системи ДжиПиЕс, но от половин година сме във фазата на силно ускорение. Това се вижда най-добре в софтуерния бранш.
Това, което усещаме, че светът около нас толкова бързо ще се променя, че традиционните похвати на съвременната образователна система няма да могат да отговорят на тази промяна.
Въпросът е какво правят образователните системи, които днес учат едни деца, които ще бъдат активни на пазара на труда след 50-60 години? Педагогическите факултети пък облучават едни учители, които ще преподават на едни деца след 50-60 години, които ще бъдат активни след сто години.
През 2075 година голяма част от днешните професии няма да ги има и светът ще изисква като микс комплекс от умения. Нито една образователна система не знае как да се справи. Аз ще дефинирам три парадокса, за които имаме разумна увереност, че трябва да се случат. Това са парадоксите на дигиталната трансформация.
Първият парадокс, това е, че колкото специализирани знания изисква професионалната реализация, толкова по-важни са базовите знания. Това е така, защото нито едно образование, колкото и да е специализирано, не може да даде днес пригодност за реализация след 40 години, когато професиите ще са различни. По-широката основа от базови знания ще осигури тази пригодност.
Прогнозите са, че днешните деца ще сменят средно два пъти и половина професии, не работни места. Как се адаптираш, ако имаш широка основа?
Ако преди пирамидата на образованието е изисквала повече специализирани знания, днес трябва да бъде отрязана пирамида, която можеш да надграждаш. За първи път концептуално се променя от век и половина – два пирамидата на образованието.
Ако сега компании учат програмистите да програмират с даден код, утре няма да го има този код. Преди 20 години смятахме, че е най-важно да учат учениците език, засилихме езиковите паралелки, днес има машинки, чрез които говориш на мандарин и всякакив други езици.
След това увеличихме два пъти приема и профилите на информационните технологии, въведохме компютърно моделиране от трети клас, разширихме програмирането. Скоро обаче ще имаме задаване на команди и изготвяне на код на обикновен език и скоро всеки един от нас може да бъде програмист.
Другият парадокс е, че колкото повече навлизаме в дегиталния свят, толкова по-важни са хуманитарните умения. Изкуственият интелект ще замени специализираните умения, но няма да може да замени човека. Няма да може да замени учителя, но ще замени този, който пише писма. Повече служители в администрацията могат да бъдат заменени от изкуствен интелект. Няма да може да бъде заменено човешкото, емоционалното.
Ако нещо трябва да разширяваме в следващите години като прием, това са хуманитарните паралелки. Култура, изкуства и развитието на широк спектър от социално-емоционални поведенчески умения. Това и в другите държави се води като разговор.
Казано с други думи – в ерата на изкуствения интелект трябва да направим хората повече хора, за да бъдат пригодни за ерата на изкуствения интелект.
Третият парадокт е, че ако искаме да ги подготвим за ерата на изкуствения интелект, трябва да им спрем екраните на децата.
Оказа се, че екраните вредят най-много. Те пречат на образуването на мозъчната кора, на развитието на комуникативните и конгнитивните умения, на социално-емоционалните умения. Правят децата по-нервни. Пречат на концентрацията, която се оказва най-дефицитното умение през 21 век. В миналото решавахме задача по един час, сета 30 секунди не можем да задържим вниманието на децата. Това е заради променената информационна среда и от там страдат и резултатите по математика.
Страда функционалната интелигентност, която е свързана със способността за задълбочаване, осмислянето на знания, което е по-високото ниво от възпроизвеждането на знания. Трябва да скрием екраните на децата в ранна детска възраст като родители. След това трябва да ги дозираме, не да се превъзнасяме по информационните технологии. Не бива да им даваме екрани, защото така ни е лесно. Трябва да проумеем зловредното влияние на екраните”, коментира Красимир Вълчев.
Повече вижте във видеото!
