200 евро за кръводарител. Ако потърсите другаде – 250, дори 300 евро. Кръвта няма официална пазарна цена, но пред Кръвния център във Варна очевидно има хора, готови да предложат такава. И докато доброволното кръводаряване се насърчава с кампании и призиви за солидарност, старият проблем с платените кръводарители продължава да съществува.
Днес журналист на „СайтЪТ“ получи директно предложение за осигуряване на кръводарители срещу заплащане непосредствено пред Кръвния център във Варна.
Мъж, представил се като Али, го дръпнал настрани и без особени предисловия предложил услугите си. Цената – 200 евро на човек. При това с уверението, че може да осигури необходимите кръводарители веднага.
Офертата била придружена и от своеобразно сравнение с конкуренцията. По думите на мъжа други посредници искали между 250 и 300 евро за кръводарител, докато неговата цена била по-ниска. За последваща връзка предоставил и телефонен номер.
Така, само на метри от мястото, където кръвта би трябвало да се дарява доброволно и безвъзмездно, тя се оказва предмет на предложение с конкретна цена.
Кръводаряването като пазар – с конкуренция, цени и възможност за пазарлък
Търговията с кръв не е новина от вчера. За подобни практики се говори от години, но срещата пред Кръвния център във Варна показва колко непосредствено може да бъде отправено подобно предложение.
Има оферта. Има цена. Има сравнение с конкурентите. Има телефон за поръчки. И обещание, че необходимите хора могат да бъдат осигурени веднага.
В подобен неформален пазар дори цената се превръща в предмет на конкуренция и евентуално договаряне. Дали и с колко конкретните посредници са склонни да я намалят, остава въпрос, който заслужава допълнителна проверка.
Най-тревожното обаче не са само сумите. Тревожна е лекотата, с която предложението беше отправено на човек, намиращ се пред самия кръвен център.
Създава се впечатлението за дейност, която не се нуждае нито от особена дискретност, нито от сложна организация. Достатъчно е някой да се появи пред лечебното заведение, за да получи предложение.
Дали посредници действително обикалят необезпокоявано около центъра, колко често се случва това и има ли институционален контрол, са въпроси, на които следва да бъде даден отговор.
Когато нуждата от кръв се превръща във възможност за печалба
Зад всяко спешно търсене на кръводарители обикновено стои човешка история – болен роднина, предстояща операция, тежък инцидент или семейство, изправено пред изпитание.
И точно тогава, когато близките са най-притеснени и времето ги притиска, се появява възможността някой да превърне тяхната необходимост в платена услуга.
200 евро може да изглеждат като приемлива сума за човек, който отчаяно търси помощ за свой близък. Но когато са необходими няколко кръводарители, сметката бързо нараства.
Възниква и друг въпрос – как се проверява дали хората, осигурявани срещу заплащане, отговарят на всички медицински изисквания и дали съобщават коректно обстоятелствата, които имат значение за безопасността на кръводаряването? Медицинският подбор е задължителен, но финансовият стимул създава допълнителни основания за внимание.
Кой контролира случващото се пред Кръвния център?
В България кръводаряването по правило е доброволно и безвъзмездно. Въпреки това предложенията за платени кръводарители очевидно не са изчезнали.
Случаят от 5 ноември поставя няколко въпроса, които не бива да остават без отговор.
Знаят ли от Кръвния център във Варна за хора, които предлагат платени кръводарители в непосредствена близост до лечебното заведение? Получавани ли са сигнали? Извършвани ли са проверки? И какви мерки се предприемат, за да не се превръща необходимостта от кръв в източник на печалба за посредници?
Защото въпросът вече не е само колко струва един кръводарител. Въпросът е защо, след толкова години, изобщо продължаваме да говорим за цена на кръвта.
