Димо Дренчев от “Възраждане” прочете декларация от парламентарната трибуна за киноцентъра в Бояна. Той направи уточнение, че декларацията е предназначена за всички народни представители, но най-вече тези, които са част от управляващата партия, защото от тях ще зависи бъдещето на един цял отрасъл.
“Преди двадесет години правителството на Сергей Станишев приватизира на безценица, продавайки на Дейвид Варод, националната филмова индустрия на България, чрез продажбата на киноцентър „Бояна филм“ ЕАД. Дали сделката е била честна, всеки може да прецени по следните факти: оценката само на земята и сградите, без останалото имущество, е била 55 млн. лв. през 2001 г., но през 2006 г. Агенцията по приватизация я намалява до едва 7,5 млн. лв. Така за обща сума от 6,25 мил. евро правителството на тройната коалиция продава 302 декара в Бояна, заедно със сградите върху тях с обща застроена площ 66 000 кв. м, снимачна техника, закупена в периода от 2004 до 2006 г. на стойност 2 млн. евро, и допълнително още безценни над 60 000 костюма, над 10 000 описани вещи реквизит, над 2000 единици оръжие и превозни средства. Звучи като много добра сделка, но това далеч не е всичко. Заедно с киноцентъра купувачът получава и три почивни станции на морето – във Варвара, Ахтопол и Царево. Но и това не е всичко. В сделката влизат още три апартамента в Пловдив и един почивен дом на Витиня, обл. София. Но на тортата има и черешка. „Бояна филм“ ЕАД не е някое закъсало дружество пред фалит. То не просто няма нито лев задължения, приватизаторът го получава и със бонус от 700 000 лв., намиращи се в банковите сметки на студиото. Към момента на приватизацията, дружеството е внасяло в държавния бюджет под формата на данъци и осигуровки три пъти повече средства отколкото купувачът – „Ню Имидж“. И за да бъде грабежът наистина пълен, дори сумата от 6,25 млн. евро не е реално платена, защото една трета от нея е изплатена с компенсаторни бонове. Но защо българската държава би се съгласила на такава очевидно неизгодна сделка? Единственият мотив тогава е бил националната филмова индустрия да продължи да се развива чрез стратегически инвеститор, който да създава продукцията си тук, заедно с българските специалисти. Затова държавата запазва 5% дял в киноцентъра и договорът задължава купувача да инвестира в студиото и ежегодно да продуцира български пълнометражни игрални и анимационни филми. В приватизационния договор са включени редица клаузи, които трябва да гарантират изпълнението на тези ангажименти, включително ограничения при разпореждане с имуществото на „Бояна филм“ и задължение да се съхранява, опазва и предоставя свободен достъп до българския филмов архив. Дали всичко това е било изпълнявано в пълен обем е изключително важен въпрос. Чрез увеличение на капитала през годините делът на държавата е размит до незначителните 0,06%. Защото тази година през ноември, само след 3 месеца, срокът на този договор изтича.
Още отсега се говори, че “Ню Имидж” нямат повече интерес от кинобизнеса в България и възнамеряват да ликвидират „Бояна филм“, като го разпродадат на терени, върху които да изникнат поредните строителни проекти. Говори се още, че държавата в лицето на Министерство на културата, вече е дала неофициално съгласие да не се пречи на това престъпление срещу съответните рушвети.”, представи фактите Димо Дренчев, от най-високата трибуна в държавата, парламентарната, като част от декларацията.
Народният представител от “Възраждане” добави, че въпросът за бъдещето на киноцентър „Бояна“ не е въпрос единствено за собствеността върху определени недвижими имоти, снимачни павилиони, терени или техническа база. Това е въпрос за съществуването на българска филмова индустрия като реален производствен сектор, а не само като субсидирана културна дейност, зависима от ежегодното финансиране чрез Националния филмов център.
“Киноцентърът „Бояна“ представлява стратегическа културна, производствена и икономическа инфраструктура. Той е част от историческата памет на българското кино, но още по-важно – част е от настоящия и бъдещия капацитет на страната да произвежда аудиовизуално съдържание, да привлича международни продукции, да създава възможности за българските продуценти да участват в международни копродукции и да подготвя нови поколения специалисти в областта на киното, телевизията и анимацията Държавата не е прехвърлила киноцентъра, за да се освободи от него като от ненужен имуществен актив. Целите на приватизацията, както могат да бъдат извлечени от самия договор, са били свързани със запазването и развитието на дейността, извършването на инвестиции, поддържането на филмопроизводствената функция на дружеството, участието в създаването на българско филмово съдържание и гарантирането, че киноцентърът няма да бъде превърнат в обикновен терен с висока пазарна стойност. Филмовата индустрия е много по-различна от всяка друга индустрия. Да, тя също може да прави печалби, но за разлика от другите браншове тя може и трябва да възпитава, да изгражда ценности и да сплотява обществото. Не е случайно, че принципал е не министърът на икономиката, а министърът на културата.’, каза още Димо Дренчев.
В заключение народният представител даде за пример съседна Турция и Индия, която през последните години, благодарение на филмовата си индустрия, достига до около 140 държави, което я превръща във втория най-голям износител на телевизионни сериали след Съединените щати. Като освен преките приходи от продажба на продукция, страната регистрира и ръст на туризма, популяризира турската култура, кухня, език и исторически забележителности и се превърна в инструмент на т.нар. “мека сила“. Същият пример може да бъде даден и с Индия.
