Има хора, които предизвикват респект и уважение с това, което правят. СайтЪТ ви среща с една прекрасна млада дама, която се е посветила на грижата за бездомните животни и наскоро приюти три малки, стенещи от стрес и студ кученца от Варна. За да стигнат до нея обаче, други прекрасни дами се погрижиха животинчетата да не останат на поляната във “Владиславово”, където вероятно са изхвърлени далеч от тяхната майка и ги очакваше сигурна смърт.
Затова разказваме за доброто, предадено по веригата и за добрия пример, който майки дават на своите деца.
Срещаме ви с Виктория Ангелова от Русе, която е превърнала дома си в спасителен бебешки център за четириноги опашатковци, останали на произвола на съдбата. Животинчета от цялата страна са имали невероятния късмет да попаднат в дома й, благодарение на други хора с големи сърца, които не са ги подминали.
Виктория има четири деца и три големи вече кучета, като изключим паленцата, за които се грижи, докато те отраснат, закрепят се и намерят своите стопани и дом. Тя е не само спасител, но и добър “мениджър” в бебешкия рай, така че малчуганите да открият своето семейство и попаднат в добра среда, след като поотраснат.
Както стана ясно, варненските бебчета стигнаха до Виктория, благодарение на други млади и сърцати дами, които ежедневно помагат на изоставени животинчета в нужда и търсят варианти за спасение, въпреки трудностите.
Какво мотивира една млада майка да се посвети на толкова човешка и хуманна кауза и да не подмине безразлично нито един зов за помощ, ще научите от това, което тя сподели за СайтЪТ!
“Вече 10 години се занимавам с подкрепа на животинчета в беда, най-вече на най-малките бебета, които са загубили майка си и нямат помощ от никъде. Много хора като мен се грижат за бездомните животни, но приемният дом за новородени или малки животинчета, е рядко срещано явление. Имам опит, тъй като съм работила като като доброволец, а впоследствие като служител в приюта за бездомни животни в Русе”, споделя Виктория Ангелова.
Младата майка със сигурност е много натоварена, но вместо да се оплаква, споделя, че е забавно с толкова бебета у дома:
“Имаме четири дечица, от които най-малките са на година и четири месеца, а госпожицата на два месеца. В общи линии всички са бебета, често храненията съвпадат и става сложно, но колкото и да е уморително, усилията си струват и е забавно.
В момента се грижим за три наши осиновени кучета, едно от които беше настанено у дома като в приемно семейство с първото кучило, което поехме през март миналата година.
В момента у дома живеят още три кученца от последните поети от София и Ловеч. Те са в очакване да отпътуват към своите нови домове, където ще бъдат осиновени.
Последните кученца са бебетата от Варна, които хората, които са спасили, ни донесоха, тъй като не могат да се грижат за тях.
Спасява ни подкрепата на други познати доброволци, дарители, хора на които сме поели животинките, защото има един тип хора, които се чувстват длъжни да помагат и слава Богу, че ги има”, споделя още Виктория.
Какво трябва да се направи, за да бъде решен проблемът с нарастващата популация на улични животни и трябва ли да бъде третирано като криминално деяние изоставянето на домашно животно на произвола?
“Проблемът с нарастващия брой бездомни животни по улиците е огромен. Според мен трябва да се приеме закон за задължителна кастрация, ако стопанинът не е декларирал, че при раждане ще се грижи за бебетата и ако това не се случи да носи наказателна отговорност.
Лошото е, че българинът е с такъв манталитет, според който е нехуманно да се кастрира кучето с твърдението, че е “здравословно” за него поне веднъж да има поколение.
В същото време не е нехуманно да изхвърли това поколение в канавката, в реката, в контейнера, някъде извън населеното място и остави грижата на някой друг, ако кученцата оцелеят.
Кастрацията е единственият начин да се избегне появата на нежелано поколение, както и да се предотвратят много заболявания занапред в годините.
Считам, че всяка една вреда на беззащитно животно трябва да бъде наказуема. В България системата не работи. Имаме зоополиция на хартия. Общинските полицаи и БАБХ обикновено по никакъв начин не се включват при сигнали на граждани, рядко има адекватни наказания.
Хубаво е, че има много хора, които помагат, но и те изнемогват вече. Лошото е, че сме на такъв етап в България, че приемните домове за животни са пълни, приютите са пълни, спасителните центрове са пълни, ветеринарните клиники и хотели са пълни, а кучета извират непрестанно.
Има една тенденция, много хора снимат животни в беда и публикуват призив в социалните мрежи. Вярно е, че това дава информация за доброволците, но само снимката не те прави спасител, когато прехвърляш отговорността на някой друг.
Има много хора, които казват ,,то е куче, колко деца страдат, за тях трябва да сегрижим”.
Ние сме доброволци, помагаме на възрастни хора, на деца и най-вече на животни, защото никое живо същество не е виновно за това, че някой е допуснал то да се роди, купил го е, прибрал го е, а след това го е изхвърлил като непотребна вещ.
Решението да приютя малки кученца винаги идва спонтанно. Наясно съм, че много малко хора имат опит с бебета. Зная, че в приютите не е подходяща средата за тях, а в клиниките няма кой да ги храни, да ги обгрижва на три часа.
При положение, че правя това от около 10 години, за мен да проявя безразличие към ситуацията, е равносилно на това аз самата да изоставя тези бебета в беда.
Кученцата от Варна не са първите, които спасяваме от друг град. Миналата година през март поехме други три паленца от София. След това приютихме пет бебета от Горна Оряховица, след тях спасихме пет от Своге, през октомври прибрахме пет от София и двечки от Ловеч.
От общо седем кученца, последните три в момента чакат да си пътуват към осиновителите. Всички останали са щастливи осиновени. Отгледали сме ги като дечица, с шише с биберон и мляко. За мен няма значение дали са намерени в Русе, Варна, София, Пловдив, Плевен или друг град, бебетата са си бебета и те имат нужда от грижа и право на живот.
Хората като нас не са безразлични и ние сме тези които се опитваме да им дадем шанса за живот, който някой се е опитал да им отнеме”, сподели Виктория.
Тя съобщи още, че трите сладки госпожици от Варна се хранят изключително добре, а тяхната приемна мама си ги обгрижва. Кученцата ще останат в дома на семейството до пълното им захранване, а след това и за тях ще бъдат търсени осиновители, които се подбират много внимателно и винаги се търси обратна връзка от хората, които решат да вземат животинче.
Интересуваме се как работи приюта за безстопанствени кучета в Русе и дали там условията са добри за животните?
“В Русе общинският ни приют в последните години претърпя много промени и в момента е един от най-прилично изглеждащите общински приюти в страната, с най-много грижа към животните. Имаме много доброволци, които ходят два или три пъти седмично в приюта, помагат при разходките, храненето, хигиената за обитателите там. Доброволците се грижат да има топли настилки, подменят ги при нужда, даряват с обич кучетата там.
Този приют обаче отново е над капацитета си. Всички приемни домове в града са пълни, кастрационният център също е пълен. И приюта и центъра работят с приемни домове, които също вече са препълнени. Ние осъзнаваме, че общинският приют не може да поеме всички животни, независимо, че те са грижа на общината. Затова помагаме по всякакъв начин, защото не спира изхвърлянето на кучета от съседните села и вилните зони. Доброволци и дарители обединяваме усилия, за да подкрепяме институциите, доколкото ни е възможно.
По-сериозен обаче е проблемът с котките в града. Докато повечето кучета в Русе са кастрирани, то популацията на котките расте лавинообразно, като на повечето места в страната. Положението е трагично и върху този проблем трябва да се работи активно”, допълва Виктория.
Какво е нейното послание към хората, които изоставят и изхвърлят на произвола кученца и котенца?
“На хората които изоставят домашните си любимци бих казала: ,,дано някога да се окажете в ситуацията, в която сте оставили своето животно, а то ви е вярвало, вие сте били целия му живот”.
На хората, които слагат отрова за уличните животни, но тровят и домашните по този начин ще припомня, че според закона това е престъпление. Ние ще се борим този закон да стане действащ и реален най-накрая, и а ние, доброволците, ще бъдем там, за да напомним на тези хора колко под нивото на едно животно са те.
На онези, които малтретират беззащитни животни искам да припомня поговорката “зъб за зъб, око за око”. Нека се молят да не ги срещне някой от нас, защото нищо добро не ги очаква.
Всеки, който желае да помогне на Виктория и семейството й в грижата за кученцата може да дари средства или изпрати храна, пелени и други необходими консумативи по куриер на адрес:
Гр. Русе, ул. “Рига” 11
Виктория Илиянова Ангелова
Тел. За връзка 0875358525
Банкова сметка:
IBAN: BG33ESPY40040010607858
BIC: ESPYBGS1
Всяка помощ е ценна!
