Майка на три деца от Варна мина през ада и оцеля по чудо след лекарска грешка, допусната по време на цезарово сечение при раждането на третото й детенце. Според лекарите, които я приемат в Спешна помощ след дни на жестоки страдания, от смъртта са я делели минути.
Три години след преживения ужас, Радосвета все още не може да дойде на себе си от стреса и сподели пред репортер на СайтЪТ за кошмара и абсурдите на съдебната ни система.
“Смятам, че Господ ме обича, само така мога да си обясня, че още съм жива. Не се боря за пари и обезщетения, искам справедливост”, заяви за медията ни младата жена.
Вместо справедливост, при наличието на неоспорими доказателства и свидетелски показания, варненката се оказва “виновна” и е осъдена да заплати 35 000 лв. съдебни разноски, като е наложен запор на банковите й сметки. Средствата са непосилни за семейството, което се бори за оцеляване с трите си дечица.
До абсурда се стига, след като съдът се позовава на становища на вещи лица, според които нейният случай е “невъзможен”, защото не е описан в учебниците.
Лекарката, зашила по невнимание част от тънките черва на родилката при секциото е уволнена, а от АГ болница Варна не отричат в съдебния процес, че е възможно да е допусната подобна грешка.
През сълзи Радосвета се връща в онези дни, когато е в безпомощно състояние, в невъзможност да види детето си и да се погрижи за него и другите две дечица, които има.
След като се съвзема от последвалата животоспасяваща операция, решава да потърси правата си по съдебен ред. Така се озовава във вотовъртежа на нова драма, след като се оказва, че съдът взема под внимание показания на вещи лица, вместо на медиците, които с очите си са видели пораженията след раждането.
Макар и силно притеснена от решенията на съда, Радосвета и семейството й са решени да се борят докрай за справедливост. Последната им надежда е Окръжна прокуратура – Варна, до която е пусната жалба.
СайтЪТ публикува съдържанието на молбата до окръжния прокурор за ревизия на случая, в която са описани всички подробности по делото, без редакторска намеса:
През 2022 г., чрез упълномощения от мен адвокат, депозирах искова молба срещу „Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение Проф. Д-р Д. Стаматов – Варна“ , за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 /двеста хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди вследствие на допусната лекарска грешка при извършване на операция за цезарово сечение на 24.08.2021 г.
Въз основа на исковата молба бе образувано Гражданско дело № 20223100100615 по описа на Окръжен съд гр. Варна за 2022 година.
В конкретния случай по делото безспорно бе доказано деянието на служителите на ответника при извършената операция за цезарово сечение, а именно зашиване на част от тънкото черво за коремната стена, в следствие на което е последвал илиус, застрашаващ значително не само здравето, но и живота на ищцата Р. Д. Горното се подкрепя от приетите по делото и неоспорени от ответника Епикриза от Окръжна болница „Св. Анна-Варна“ АД гр. Варна, Оперативен протокол №393 06/09/21г. 04:00-06.00ч. с оператор лекар от здравното заведение и схема на състоянието на пациента при оперативната интервенция, изготвена от него.
Също така, обстоятелството, че червото е пришито към коремната стена /перитонеума/ се признава и от ответниците в депозираните отговори на исковата молба. В отговора, депозиран на 18.05.2022 г. по делото, на стр. 6-7 четем: „В конкретния случай се касае е за „закачане“ на червата на пациентката с конците, които са затворили коремната кухина, причинило т.нар. „илиус“, което най – вероятно е било причина за затруднената перисталтика на червата ( чревна проходимост ). За пълнотата на обстоятелствата следва да се обърне внимание, че не е имало зашиване на червата което да е довело до „механичен илеус“, а просто са били засегнати повърхностно.“
В началото на стр. 9 от същия отговор е посочено: „При извършената последваща хирургическа интервенция е дадено становище от консултант АГ специалист доц. Славчев, че процесната оперативна интервенция е извършена правилно и не са налични усложнения за пациента, изключая закачената повърхност на червото ищцата.“
В отговора на исковата молба от „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ПО АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д- Р ДИМИТЪР СТАМАТОВ – ВАРНА“ ЕООД, депозиран по делото на 27.06.2022 г., също се признава пришиването на черво към коремната стена. На стр. 3 /в средата/ от отговора: „В края на операцията, лекарският екип е следвало да бъде особено бърз също и с цел предотвратяване на по-значителна кръвозагуба и минимизиране на възможността за инфекции, което, наред с напрегнатите черва е довело до осъществяването на два по-дълбоки шева при зашиването, които случайно частично са захванали и част от тънкото черво /което е установено едва по-късно след операцията на ищцата в МБАЛ Св.Анна/.“
На стр. 5 /в края на предпоследния абзац, текстът е подчертан/: „е довело до спонтанно надуване на тънкото черво към мястото, на което в този момент е извършван възстановителният шев и всъщност е довело до захващане на чревната бримка с конеца.“
Въпреки безспорните писмени доказателства, в открито съдебно заседание, проведено на 20.01.2023 г., вещи лица представиха съдебно – медицинска експертиза в пълно противоречие със събраните доказателства, както и в противоречие с признанията на ответниците. Цитираното противоречие се установява, както от разпита на вещите лица в открито съдебно заседание, така и от съдържанието на самата експертиза.
На стр. 8 от СМЕ, вещите лица правят заключение, че „Твърдението за зашиване на черво по време на операцията не се подкрепя от съществуващите клинични данни и находка“. ВЛ въобще не коментират и не босъждат писмените доказателства по делото – Епикриза от Окръжна болница „Св. Анна-Варна“ АД гр. Варна, Оперативен протокол №393 06/09/21г. 04:00-06.00ч. с оператор лекар от здравното заведение и схема на състоянието на пациента при оперативната интервенция, изготвена от него.
След извършено от наша страна оспорване, бе допусната повторна СМЕ от две вещи лица. Тяхното заключение бе изслушано в о.с.з., проведено на 19.06.2023 г. Междувременно – на 22.05.2023 г. беше разпитан лекар, който бе в екипа, спасил живота ми.
В продължението към отговора на първата СМЕ – за причините за усложненията, заключението на вещите лица се базира на предположения, догадки и теоретични евентулани постановки. По първата СМЕ, ВЛ представят „виждането си за случая“, описвайки една предполагаема ситуация, без да е подкрепена дори от оперативния протокол за извършеното „секцио“. Приема се, че пациентката е имала обширен „адхезивен синдром“, без това обстоятелство да е отразено в някой от медицинските документи. Предполагат се кашлица, кихане, вдигане на тежки предмети с цел да се обоснове образуване на херниален сак у пациентката. Такива данни по делото няма. Напротив, от разпитаните свидетели се установи, че ищцата след изписването си е била постоянно на легло, като дори не е била в състояние да се грижи за бебето си. Не става ясно от къде ВЛ правят извод за физическа дейност, извършвана от ищцата в дома.
Заключението и по двете СМЕ е категорично противоречие с приетите по делото медицински документи и събрани гласни доказателства. Според втората СМЕ „Тезата за зашиване на чревната стена към тъканите на предната коремна стена не се доказва от медицинската документация.“ И след изслушването на СМЕ не стана ясно от въз основа на кои докумети по делото ВЛ стигнаха до този извод, дори и след разпита на непосредствен очевидец на операцията. По делото няма други медицински документи, освен тези, обективиращи /дори и нагледно/ пришиване на тънкото черво за фасцията. След този извод, ВЛ отново базират заключението си на предположения за това „какво би могло да се случи“, без да се позоват на документите по делото. Показанията на очевидеца така и не бяха коментирани от ВЛ при изслушване на втората СМЕ.
Въпреки това, ОС Варна кредитира СМЕ, преповтаряйки техните заключения и без да изложи свои съображения и анализ на всички събрани доказателства. Неправилен е изводът на съда, че: „късно появилата се перманентна чревна непроходимост с клинична картина на 06.09.2021г., е резултат от формиране на патологичен дефект в послойно зашитите слоеве на предната коремна стена, в която се е вместила и прилепнала част от стената на тънкочревна бримка“. Този извод е вследствие на погрешните, непълни, неконкретни и базирани на предположения СМЕ. Моля да обърнете внимание, че в нито едно от заключенията си ВЛ не уточняват точно през шева на коя тъкан „се е вместила“ чревна бримка.
Неправилно ВОС приема предположението на ВЛ, че при пришиване на част от червото за фасциата би се стигнало до пълна чревна непроходимост – това мнение бе напълно опровергано от показанията на лекар, който подробно описа на съда, обстоятелствата около операцията и какво е установено от екипа им. Стана ясно, че червото не е било пристегнато плътно, като първоначално чревната непроходимост не е била пълна. Тези показания не бяха обсъдени от ВОС. От предполаганата от ВЛ, но неустановена от документи „пълна чревна непроходимост“ ВОС прави неправилния извод, че „пациентката не би могла да преживее в периода от 24.08.2021г. до деня на изписването й на 29.08.2021г., вкл. и до деня на втората операция, извършена на 06.09.2021г.“.
Не става ясно как съдът стигна до извода, че „Послойното възстановяване на предната коремна е създало бариери след зашиване на всеки слой, което не е допуснало зашиване на червото към мусклулната фасция. Дори простата житейска логика подсказава, че при зашиване иглата може да премине през повече от един слой тъкани, както се е случило в конкретния случай, а именно – през фасцията, през вече затворения перитонеум и през тънкото черво.
Подведен от неверните заключения на СМЕ, ВОС прави извода, че „Отсъствието на данни в оперативния протокол, съставен на 06.09.2021г. за некроза на участък с нарушено кръвоснабдяване от стената на червото и резекция, т.е. отрязването му, както и данни за разшиване на конеца, с който е била зашита фасцията при секциото и повторно зашиване на цялата коремна стена, е също индиция, че червото не е зашито за нея, а илеусът датира от по-кратък период.“ Нито едно от описаните от съда обстоятелства не е вярно. В оперативния протокол конкретно е отразено, че по чревната стена са установени две странгулационни /от пристягане/ бразди, едната от които по –дълбока и с десерозация. Съдът няма нужните знания в областта на медицината, но „десерозация“ означава разкъсване на външната обвивка на червото, термин „пропуснат“ от ВЛ. Цитираното е абсолютно доказателство за увреждане на червото от пришиване. От разпита на лекаря се установи, че червото е било пришито, като иглата е минала през средата, което е позволявало неговото кръвоснабдяване и е предотвратило некроза /умъртвяване/ на чревна тъкан.
Според СМЕ липсвали „данни за разшиване на конеца и повторно зашиване на коремната стена“ – отново погрешен извод. В оперативния протокол е отразено: „Поставиха се няколко единични шева“. След това е описано и послойното затваряне на коремната стена.
Отделно от изложеното, СМЕ правят изводи за „спешност“ при извършената операция „цезарово сечение“, стремейки се вероятно да оправдаят действията на колегите си. Това също не се подкрепя от документите по делото. Съгласно Клинична пътека № 5 Раждане, кодът на Цезарово сечение по елективни показания е О82.0, който е отразен в ИЗ на ищцата, както и в останалата медицинска документация. За спешно цезарово сечение има друг код – О.82.1, който би бил отразен ако операцията е била по спешност. Налице са и още факти, които обуславят предубеденост, некомпетентност и/или заинтересованост на ВЛ по изготвените СМЕ. И в двете заключения се говори за „поредно раждане чрез секцио“, но в нито едно от заключенията не се споменава , че последното раждане на ищцата е преди 14 години. Прави се извод за „множество сраствания“, но не се установяват документи, които да го установяват. Прави се извод, че пациентката първоначално е оказала да бъде приета в болницата за раждане, като доказателства в тази насока не бяха събрани, напротив, ВОС изрично определи, че няма да кредитира свидетелските показания на свидетелката на ответниците в тази насока. Всички тези твърдения, отразени като заключения от ВЛ са изложени в отговора на исковата молба на ответника.
С оглед на гореизложеното, моля да разпоредите образуването на проверка по случая и в случай, че установите наличие на достатъчно данни за извършено престъпление, да образувате наказателно производство срещу виновните лица.”
