Марио Хосен преди концерта си с елитния оркестър “Виртуозите на Ла Скала” във Варна: “Публиката във Варна ще бъде докосната от магията на това на сцената да са хора, които са посветили живота си на изкуството и които са щастливи, че са служители в храма на музиката.”
На 29 април в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център изключителният цигулар ще бъде диригент и солист на концерта събитие, в който ще блести и оперната прима Красимира Стоянова.
Оригинален манускрипт на “Годишните времена” на Вивалди, който изпълнителите ще интерпретират, ще обогати ценителите на бароковата музика във Варна.
Организаторите отварят допълнителни места на Балкона в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център с цени от 50 до 70 лв.
Гастролът на елитния камерен състав на един от великите оркестри на Европа – оркестъра на Миланската Скала, ще бъде събитието на сезона за почитателите на класическата музика в морската столица. На 29 април в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център ще станем свидетели на забележителна копродукция на Европейския музикален фестивал Варна и ММФ “Варненско лято” – концерта на оркестъра “Виртуозите на Ла Скала”. Солисти са маестрото на цигулката Марио Хосен, който и ще дирижира оркестъра, и аплодираната многократно на сцената на “Ла Скала” оперна прима Красимира Стоянова. Програмата на концерта включва едни от най-високите образци на италианския и немския барок – знаменити арии от произведения на Бах и Хендел, както и шедьовъра на Вивалди “Годишните времена”, съобщи за СайтЪТ Нина Локмаджиева.
В дните на репетициите си в Милано с музикантите от елитния камерен оркестър “Виртуозите на Ла Скала” проф. Марио Хосен беше любезен да отговори на въпросите на Нина Локмаджиева за концерта:
Проф. Хосен, изкушената варненска публика няма търпение да съпреживее Вашия концерт с “Виртуозите на Миланската Скала” и Красимира Стоянова. Това е забележителен пример за обединяване на усилията и ресурсите на два варненски фестивала в името на едно забележително музикално събитие. Как го постигнахте и ще бъде ли това устойчива формула във времето напред?
Уникална е възможността да представим на варненската публика проект, който съчетава усилията на два големи фестивала. Мисля, че каузата да представим на публиката на град Варна, както и на гостите на града, концерти с висока художествена стойност, продължава да ни вълнува и ни дава мотивацията да я развиваме. Така е и в случая с гостуването на “Виртуозите на Миланската Скала”, един изключително професионален ансамбъл, съставен от виртуози, ярки изпълнители от оркестъра на “Миланската Скала”, и примата, голямата българска оперна певица Красимира Стоянова на сцената заедно с музиканти, които са й акомпанирали през годините многократно. Смятам, че тази формула във времето ще се развива и смятам, че както синкретичността на изкуствата, така и колаборацията и инициативите, които обединяват идеите на културните оператори, тепърва ще се развиват. Убеден съм, че и държавата в бъдеще ще съдейства за реализирането на подобни съвместни проекти, както на национално, така и на международно ниво. Единствено мога да пожелая такива срещи и такива проекти да стават по-често и да радваме публиката със стойностни концерти и събития.
Какви са Вашите очаквания за партньорството Ви на сцената с “Виртуозите на Ла Скала” и примата Красимира Стоянова?
С Красимира Стоянова ме свързва много дълбоко приятелство през годините. С нея се познаваме още от времето, когато тя беше цигуларка в Пловдивската филхармония. Спомням си едно незабравимо турне в Австрия, където аз бях солист на оркестъра и където с часове си говорихме за музика и изкуство. Тогава тя ми разкри нейната страст към оперното пеене и нейния огромен талант и потребност да бъде реализирана. Две години по-късно, когато се срещнахме във Виена, тя вече беше тръгнала по пътя на една световна кариера, а три години по-късно беше член на състава на Виенската Щатсопера, с изгряваща кариера на солист, която последните години радва милиони почитатели на оперното изкуство по света с магията на своя глас. Ние сме приятели, ние сме колеги, които се уважават и нашата съвместна изява реално е първата ни в тандем – оперно пеене и инструментална музика. Аз съм безкрайно впечатлен от високата музикална култура, която има оперната певица Красимира Стоянова. Тя е и един великолепен инструменталист, свири изключително професионално на цигулка, макар че от години това да не й е основното амплоа. Аз съм убеден, че човек с такава богата култура като инструменталист, няма как да не обогати своя талант и като оперен певец чрез познанието на партитурата и чрез подхода си към изучаването на всяка една партия. В процеса на работата сега с Красимира ние изследвахме партитурите, особено на арията от Йохан Себастиан Бах, коментирахме различни нюанси, свързани с модулации, и състояния в симбиозата музика – текст, която мисля, че публиката ще усети като резултат от нашето съвместно сътрудничество. Надявам се и нашите общи планове, които имаме с Красимира Стоянова занапред също да бъдат успешни, и да радват почитателите както на инструменталното изпълнителско изкуство, така и на голямото оперно изкуство.
Какво е за Вас “Ла Скала”? А камерния оркестър на “Виртуозите на Ла Скала”?
За мен „Ла Скала“ е символ – символ на високото оперно майсторство, символ на стойностната класическа музика и на посланието, което има италианското белканто не само върху европейското развитие на музиката, но и в световната съкровищница – с което техният принос е обогатил човечеството. Първият ми досег с оркестъра на „Миланската Скала“ датира още от 2004 г., когато с камерния оркестър на „Миланската Скала“ аз имах голямо турне в Швейцария. Тогава посетихме най-големите зали – Тонхале в Цюрих беше разпродадена, Казино – Базел, Филхармонията в Берн, Зала Виктория в Женева, Лугано – все водещи концертни зали. По време на това едноседмично турне усетих какво значи отдадеността и посвещението в музикалното изкуство. Тези хора, които ежедневно са на работа в Милано и трябва да изпълняват своите задължения като оркестранти, имат потребност и за солистична изява, каквато им дават концертите с Филхармония Ла Скала, както и концерти с камерния оркестър. Там те имат възможност да изявят своите солистични способности, да изразят по-ярко характерни черти на техния личностен подход и темперамент, което прави срещите с тях едно пътешествие, едно приключение. Изключително съм мотивиран и зареден от отношението, от любовта им към музиката и мисля, че публиката във Варна ще бъде докосната от магията на това на сцената да са хора, които са посветили живота си на изкуството и които са щастливи, че са служители в храма на музиката.
Известно е на познавачите Вашето специално отношение към бароковия репертоар. В годините, в които Вие сте артистичен директор на ММФ “Варненско лято”, старинната музика има своя разцвет в Бароковия модул на фестивала. Кое Ви запали за нея и кое поддържа Вашия нестихващ интерес към епохата?
Любовта ми към бароковата музика е действително много силна. Щастлив съм, че като артистичен директор на Международния музикален фестивал „Варненско лято“, аз както и нашия творчески екип, успяваме да надградим чрез интересни идеи, подходи и заглавия традицията на „Варненско лято“ да се слуша и стойностна барокова музика. Щастлив съм също, че тази музика е жива и в днешно време. Виждаме, че залите винаги са препълнени, когато има барокови концерти – не само с меломани, които осъзнато усещат посланията на тази музика и дълбоко я преживяват, но и с много млади хора, които се чувстват привлечени към непреходността на това изкуство. Това наистина прави барока един символ на европейската музикална съкровищница и музика, която ще остане завинаги актуална. Факт е, че „Годишните времена“ на Вивалди, както и „Матеус пасион“ на Бах, Бранденбургските концерти, „Кончерти гроси“ на Корели, и много други оперни и инструментални заглавия остават завинаги печат в съзнанието на хората, които са обградени с изкуство и които имат потребност от него. „Годишните времена“ на Вивалди са не само едно от най-любимите произведения на меломаните, но и произведение, което в годините, когато е било създадено, е било едно от най-често печатаните и разпространявани заглавия, както и „Кончерти гроси“ на Арканджело Корели. Това е музика, която има своя нов разцвет в края на ХХ, началото на ХХІ век. Има много интересни състави, които препрочитат манускриптите, разкриват ги. Аз се занимавам много с изследователска дейност, което за мен лично е едно обогатяване в тъй нареченото свободно ми време, което реално е част от моето професионално време, защото за мен не съществува думата свободно време. Всеки един момент е свързан с музиката, свързан е с това по нов начин да опозная себе си чрез музиката и чрез това, на което ставам посредник. От една страна е идеалният композитор с неговото послание, било то риторично, агогика, чисто като вибрация, и от друга страна – чрез призмата на моето познание и емоция да го предам на публиката, която има потребност от този тип духовна храна. Аз смятам, че ние всички сме част от тоя процес и съм изключително щастлив, че изследването на барока продължава и вярвам, че тепърва ще се открият и други шедьоври. Мисля, че музикознанието е в един процес на ренесанс. Има много библиотеки, архиви, особено в Италия, в Германия, в Полша, които тепърва ще ни изненадват с шедьоври, които ще се открият на тези места. Така че сме на прага на едно ново съживяване на барока в ХХІ век. Щастлив съм, че успяваме да обогатим с него програмата както на „Варненско лято“, така и на ценителите на барока във Варна.
Вие сте популярен изследовател на творческото наследство на Паганини, и не само на неговите творби. Знаем, че търсите различни редакции, че обичате да поднесете нещо ново за публиката. В програмата на концерта на 29 април ще има ли изненади за варненските ценители на италианския и немския барок?
В творчеството на Вивалди могат да се открият много интересни факти, които и широката публика, и тясно специализираната публика не знае. Това е една изключително плодотворна, интересна ренесансова фигура. Вивалди е бил не само отдаден преподавател, композитор и общественик. Той е бил човек, който търси предизвикателството в живота, приключението. Търсил е нови асоциации между тон и дума, и по този начин е създал не само известните „Годишни времена“ на базата на сонетите, които придружават музикалната партитура, но е създал стотици творби, създал е собствен неповторим почерк в композицията на своите творби, който е впечатлил самия Йохан Себастиан Бах. Това е може би върхът, който е постигнат в историята на музиката, в частност в барока и полифонията. Самият Бах е преписвал манускриптите на Вивалди, той се е учил от Вивалди, търсил е вдъхновение от начините, по които Вивалди е дешифрирал определен тип констелации – математически и чисто мелодични, които за Бах са били един вид вдъхновение. Има няколко концерта на Вивалди, които са обработка на Бах. Вивалди е бил и много интересна личност, което е свързано с ролята му на общественик. Той се е занимавал с дипломация. Бил е човек, който на моменти чрез музикалните си послания е променял решения, които са били вземани в обществото. Все пак да не забравяме, че тази музика се е слушала от елита, тя е била следена, спонсорирана, оценявана. И този елит е разбирал езика на тази музика, което прави и времето уникално. Виждаме всичко това както в музикалното наследство, така и разхождайки се из градовете, където барокът е бил в разцвета си и се възхищаваме в ХХІ век от архитектурата, изобразителното изкуство и музиката на тези, които са оставили диря в обществото като меценати на духовността, от която те са имали потребност и са смятали, че по този начин ще останат безсмъртни. Вивалди има много силна роля в това. Смятам, че партитурата, която ние в момента дешифрирал и ще разработим по време на репетициите в Милано с колегите от „Миланската Скала“, ще бъде на базата на манускрипт, който съм получил от Италия и който е с много интересни препратки. Това ще ни даде възможност да представим едни „Годишни времена“, които ще зарадват ценителите, ще ги обогатят, но ще чуят и интересни, нови похвати, които самият автор ни е дал като задача да разкрием. Това ще бъде нашата трактовка и дешифрирал на този текст. Надявам се публиката да остане доволна от нашата интерпретация и да задоволим очакванията й за нещо, което заслужава да бъде чуто. Аз лично съм много развълнуван да изпълня „Четирите годишни времена“ на Антонио Вивалди пред любимата варненска публика.
