Учените са наблюдавали, че мързелът води до по-бързо стареене. Не става въпрос за действителна възраст, а за биологична възраст. Тялото се влошава по-бързо при неактивните хора.
Те са сити, безопасни, удобни – и биологично стареят по-бързо. Ново проучване предлага изненадващи прозрения за дълголетието. Какво можем ние, хората, да научим от пингвините?
Когато хората мислят за дълголетие , те често се сещат за хранителни добавки, диагностика или биохакинг. Може би най-завладяващото ново откритие обаче идва от съвсем различна посока: от кралските пингвини.
Изследователите са изследвали какво се случва, когато тези животни вече не живеят в суровите условия на дивата природа, а са постоянно обгрижвани в зоологическа градина, движат се по-малко и получават постоянно количество храна. Резултатът е забележителен – и е от голямо значение за изследванията на дълголетието.
Най-важното осъзнаване е неприятно, но ясно: комфортът не е автоматично здравословен. Животът с по-малко рискове може да удължи живота. Ако обаче това е за сметка на физическа активност и тялото живее в състояние на постоянен излишък, биологичното стареене може да се ускори.
Именно тук се крие ключова област на напрежение в съвременното дълголетие. Направихме средата си по-безопасна и по-комфортна – но в същото време може би сме загубили важни стимули, които поддържат тялото младо.
Какво е проучено за пингвините?
Кралските пингвини живеят в екстремни условия в дивата природа. Те са много активни, пътуват на дълги разстояния и редовно преминават през периоди на гладуване, например по време на размножителния период. В зоологическите градини този модел се променя коренно: храната е винаги налична, физическата активност намалява, а външните опасности, като хищници или екстремни условия на околната среда, до голяма степен са елиминирани.
От научна гледна точка, това е интересен модел, защото отразява по някакъв начин съвременния човешки начин на живот. А днес живеем в среда с висока сигурност, непрекъсната наличност на храна и често значително по-малко физическа активност от предишните поколения.
Живейте по-дълго, но остарявайте по-бързо
Изследователите са използвали така наречения епигенетичен часовник, за да определят биологичната възраст на животните. Този метод използва модели на ДНК метилиране, за да оцени колко бързо всъщност старее един организъм – независимо от хронологичната му възраст.
Резултатът: Пингвините, живеещи в зоологически градини, показват ускорено биологично стареене в сравнение с дивите си събратя. В зависимост от модела, това ускорение варира от около 2,5 до 6,5 години.
В същото време животните в зоологическите градини са живели средно по-дълго. Средната продължителност на живота е била около 21 години, докато в дивата природа е била около 13,5 години.
Този очевиден парадокс е от решаващо значение в дебата за дълголетието . Той показва, че по-дългият живот не означава автоматично по-бавно стареене. Външните рискове могат да бъдат намалени, без да се забавят вътрешните процеси на стареене.
Защо това е от значение за нас?
Проучването не е директно доказателство за хората – не мога да потвърдя това. То обаче показва модел, който е известен и от изследвания върху хора: заседналият начин на живот и постоянният енергиен излишък са свързани с неблагоприятни последици за здравето.
Забележително е, че пингвините не са били с наднормено тегло. Следователно ускореното стареене не може да се отдаде само на затлъстяването. По-скоро изследователите подозират, че загубата на физическа активност и липсата на периодичен недостиг на храна играят ключова роля.
За дълголетието това означава: не става въпрос само за тегло или калории, а за качеството на сигналите, които изпращаме към метаболизма си.
Какво се случва в тялото
Анализът разкри промени в приблизително 300 гена, разпределени в единадесет ключови сигнални пътя. Те включват добре познати системи като mTOR и PI3K/Akt, които играят централна роля в клетъчната регулация, растежа и процесите на стареене.
Тези сигнални пътища са чувствителни към фактори като наличието на храна и физическата активност. Когато тези стимули се променят, тялото се адаптира – потенциално с последствия за скоростта на стареене.
Освен това, изследователите откриха доказателства за промени в метаболизма на мазнините и начина, по който се обработва енергията, което предполага, че тялото активно реагира на новата среда, а не просто пасивно я приема.
Какво конкретно можете да заключите от това?
За ежедневието това води до ясна посока. Дълголетието не е свързано с това да живееш възможно най-комфортно, а по-скоро с умишлено задаване на стимули.
Това включва редовни упражнения, в идеалния случай включващи мускулна и сърдечно-съдова активност, както и периоди, когато тялото не е постоянно снабдявано с енергия. Избягването на продължителното седене също играе важна роля.
Тези принципи не са нови тенденции, а по-скоро съответстват на основен биологичен модел: Човешкото тяло не е проектирано за постоянен комфорт, а за редуване между активност и почивка.
Мързелът състарява: Пингвините го доказаха
Данните от пингвините не предоставят окончателни доказателства за хората. Те обаче подкрепят хипотеза, която придобива все по-голямо значение в изследванията на дълголетието: здравословният живот се развива там, където тялото е предизвикано – не там, където е в постоянен покой, пише Focus.de.
Превод и редакция: в. Труд