Млад мъж от Варна изпрати коментар до СайтЪТ, който си струва да бъде прочетен. Размислите са провокирани от Деня на Ботев и загиналите за свободата на България, който почитаме всяка година на днешния 2 юни. Медията ни публикува споделеното откровение без редакторска намеса.
“Здравейте, реших да ви пиша, за да споделя емоцията, която изживях в двете минути, в които завиха сирените и аз, както и много други българи, застинахме на място в знак на почит към делото на Ботев и загиналите за свободата на България. Не искам да коментирам онези, които дори не разбраха какво се случва и забързано продължиха по пътя си.
За първи път в моите 30 години се замислих как всяка година по това време в един и същи час сирените вият, ние спираме формално, сякаш спазваме някакъв заучен ритуал, защото така е редно, но реално малцина от нас си дават сметка какво имаме и какво дължим на хората, които са мечтали за това, което днес приемаме за даденост.
Първо ме изпълни някаква трогателна гордост от това, че други млади хора като мен на улицата спряха, някои слязоха от колите си и застанаха мирно и сякаш времето спря. Сякаш тръпки ме побиха…За две минути бяхме заедно в нещо, което като че ли не осъзнаваме.
За секунди в съзнанието ми се заредиха сцени, в които си представих как хора на моята възраст са се събирали, за да обсъждат не новите си коли, жени, дрехи, а как да се преборят за мечтата си да са свободни, те, техните любими хора, децата им.
За мен това беше ново усещане и преживяване. Затова реших да го споделя. За да си дадем сметка колко много имаме и как не го ценим. Можем да бъдем себе си, да работим това, което искаме, ако наистина го искаме, да се радваме на свободата си и да отглеждаме децата си в един относително спокоен свят, тук в България.
Разбира се, опасностите на съвременото ни общество и ежедневие не са за пренебрегване, днес воюваме с други демони, но сме свободни. Замислих се как не си даваме сметка и с лекота го неглижираме, а злобата, завистта, интригите, битовизмите ни съсипват. Оправдаваме всичко със стрес, борба за “оцеляване”, което реално значи по-висока заплата, печеливш бизнес, далавери, власт…Така в миговете, докато сирените пронизваха ушите и сърцето ми пораснах!
Кой от нас днес е готов да умре за идеали?! Осъзнайте какво имаме и нека вместо омраза да ни изпълни благодарност! Според мен всеки ден сирените трябва да вият по две минути, за да ни напомнят, че сме живи и имаме всичко, за да бъдем щастливи със свободата си! Останалото са малките неща, които зависят от нас!”
