Младо семейство от Варна, живеещо в София, преживя за ден истински филм на ужасите на път за уикенд почивка извън града, научи СайтЪТ.
Всичко започва, когато младите хора с детенце на 7 години, бебе на 9 месеца и куче, предприемат дръзко пътешествие и потеглят от София с влак, за да се срещнат със свои близки и разпуснат в красива къща за гости извън града.
Компанията, в която са приятели и родители, пристига от Варна с микробус, а семейството трябва да стигне от София до Стрелча с услугите на БДЖ, тъй като с куче в автобус няма да ги качат, а с личен транспорт не разполагат. За да не пътуват до Пловдив и чакат на гарата три часа, за да се прикачат към градчето, те решават да използват директна връзка от столицата до Копривщица, от където роднините им да ги посрещнат и приберат. Купуват билети и с много усилия успяват да се настанят в купето.
Децата са щастливи, приключението започва…Без никой да предположи какъв кошмарен ден предстои.
Малко след като влакът набира скорост, се оказва, че композицията от ЖП гара София се е разделила на две преди тръгването, като вагоните към локомотива, който води към Копривщица, се оказва в друга посока, а младите хора се озовават на път към неизвестното.
Слизат на първата възможна гара в края на столицата, чакат и хващат обратен влак до централна гара София. Не се отказват! Няма с какво да се приберат до квартирата с бебе, количка, дете и голямо куче, затова прекарват три часа в разходки до следващия влак за Копривщица, решени на всяка цена да стигнат и се видят с близките си.
Идва очакваният миг, в който да се качат за пореден път и то на правилния влак, който отново почти да изпуснат, тъй като на гишето за презаверка на билети има опашка от бавни пътници. С леко увехнал ентусиазъм, семейството потегля за втори път от гара София към Копривщица, а от Стрелча тръгват роднини – посрещачи.
След 20 километра тесен овъртян балкански път, посрещачите стигат до Копривщица, където с изненада откриват, че жп гарата е на още 10 километра извън града.
Продължават смело напред и стигат до патриотично украсена красива гара в подножието на Балкана.
Идва трепетният час, в който влакът трябва да пристигне. Минута преди това обаче на гарата спира друг влак, в обратната посока и заема коловоза пред посрещачите. Скоро след него в гарата навлиза и очаквания влак от столицата, от който трябва да слезе делегацията от бебе, момиченце, мама, татко и голям домашен любимец. Докато хората пресекат на отсрещния перон, за да помогнат за свалянето на количка, багаж, деца и куче, влакът потегля…
Семейството го няма! Започва истерично звънене по телефона, но обхват няма – влакът е навлязъл в близкия тунел.
Всички са в тотален шах и шок – какво става?!
В този момент бабата на децата се взира в далечината и забелязва малко човече, което върви само по перона и плаче. Докато се опитва за 18-ти път да се свърже с младите хора и разбере какво става, остава вцепенена.
Приближаващата розова точка е нейната внучка, която плаче и тича сама по перона, приближавайки към тях. Всички се спускат към момиченцето, което хлипа неутешимо. Най-после детето обяснява, че то е успяло да скочи от влака, а докато мама и тати се опитват да свалят количката с бебето, влакът потегля.
Така 7-годишното дете остава само на перона, първо се затичва и опитва да стигне влака и Слава на Бога, че не е успяло, защото не искаме да мислим какво би се случило, ако се опита да се хване за вратата на набиращ скорост влак, който навлиза след метри в тунел…
Докато успокояват детето, посрещачите успяват да се свържат с родителите, които от своя страна са в тотален шок и ужас от случилото се. На ръба на нервна криза младите хора слизат на следващата гара с бебето и кучето.
В това време бабата на децата търси съдействие от дежурния на гарата, като обяснява абсурдната и зловеща ситуация, при която първокласничката остава сама на непозната гара, а композицията отпрашва със семейството й.
Човекът влиза в положение, звъни на колегите от следващата гара с молба да задържат влака достатъчно, за да могат родителите да се измъкнат и слязат, като предлага да хванат пристигащ след минути влак в обратна посока Карлово- Бургас, с който да се върнат на гара Копривщица.
Първоначално младият татко, афектиран от поредицата абсурдни ситуации, заявява, че не желае да види влак в живота си повече. След това разбира, че нямат голям избор, тъй като играта на Том и Джери из гарите между посрещачи и пристигащи не се знае какви рискове още крие.
Накрая младите хора все пак пристигат на гара Копривщица, където със съдействието на служителите на БДЖ успяват да слязат спокойно, но и до момента са потресени от създалата се ситуация.
Младият мъж обяснява, че до нея се е стигнало, след като той не е могъл да се ориентира къде да слязат и не е имало кого да пита.
“Влакът спира два пъти на някакви малки спирки, за секунди. Добре, че не се решихме в този момент да тръгнем да слизаме, неразбрали, че не е гарата, която търсим, защото тогава детето ни можеше да остане наистина в нищото и не искам да мисля каква трагедия можеше да се случи. На гара Копривщица, поради другата спряла влакова композиция, нямаше видимост към самия перон и гарата, на която да видим табелата. Докато се молихме някой да ни каже тук ли трябва да слезем, влакът спря, не знаехме какво да правим, докато най-после един човек ни потвърди, че това е гара Копривщица. Хукнахме да слизаме, бяхме се подготвили в коридора. Първо пуснахме малката да скокне и се заехме да сваляме бебчо с количката. Докато стъпя на стъпалото и поема малкиая, влакът потегли. Не успях да скоча в движение при детето, не очаквах да се случи подобно нещо. Така малката остана на перона, а ние в потрес и тотална безисходица да направим каквото и да било – продължихме.
Щастие е, че е успяла да пресече от единия до другия перон и да стигне до родителите ми, които ни очакваха. Още не можем да се отърсим от това зловещо приключение, което беше истински шок както за детето, така и за нас самите. Едва ли някога в живота си ще поискам да пътувам до малка гара с неизвестен престой с цялото домочадие, това ще ми е урок доживотен.
Редно е като във всяка нормална държава да има гласова и визуална информация във всяко превозно средство, която да ориентира пътниците каква гара предстои, след колко минути и какъв е престоят, така че в случай като нашия да се потърси съдействие, за да успеем да реагираме, ако времето за слизане е малко.
Благодаря на Господ, че детето ни е живо и здраво, но травмата от това вероятно дълго ще остане както за нас, така и за нея”, сподели младият човек за СайтЪТ.
Въпреки изживения ужас, все пак семейството се събира и прекарва прекрасно заедно почивните дни.
Младите хора обаче са категорични, че скоро ще се завърнат трайно в родния си град, не само защото Варна ужасно им липсва, но най-вече защото най-щастлив е човек там, където са неговите близки и приятели.
