Министерството на образованието и науката отново демонстрира, че бюрокрацията и контролът са по-важни от реалните нужди на децата. С новите „Правила за информационна сигурност“ за НВО и ДЗИ МОН на практика поставя нова бариера пред учениците със специфични нарушения на ученето.
Вместо да гарантира достъпност и равен шанс, институцията създава поредния административен капан. Особено скандален е текстът в т. 69 от правилата, според който устройствата – четци трябва да се използват „без връзка с интернет“.
На пръв поглед това изглежда като мярка за сигурност. На практика обаче то блокира работата на повечето съвременни асистиращи технологии на български език. Голяма част от устройствата за преобразуване на текст в реч функционират офлайн единствено на английски и китайски език. За български език услугата е облачно базирана и изисква интернет връзка.
Така МОН фактически обезсмисля правото на достъпна изпитна среда за учениците с дислексия, дисграфия, дискалкулия и други обучителни трудности.
Това е не просто нормативен пропуск, а институционално лицемерие.
Преди година в Наредбата за приобщаващото образование бяха включени промени, позволяващи използването на такива устройства именно за да се преодолеят ограниченията пред тези деца. Тези промени бяха предложени след натиск и експертна работа от страна на народния представител Коста Стоянов и парламентарната група на Възраждане.
Тогава беше заявено ясно, че изпитите трябва да измерват знания, а не способността на едно дете да преодолява бюрократични препятствия.
Днес обаче самото МОН саботира духа на собствената си наредба. Оказва се, че ведомството първо допуска устройствата, а после ги прави неизползваеми чрез вътрешни правила. Това е класически пример за административно несъответствие, а всъщност решена детска съдба. От една страна държавата говори за „приобщаващо образование“, а от друга наказва децата, които имат нужда от реална подкрепа. Вместо да инвестира в сигурни технологични решения, МОН предпочита най-лесния вариант – тотална забрана. В ерата на свободния интернет – адекватната дигитална употреба се забранява.
Подобен подход показва некомпетентност и дълбоко неразбиране на съвременните асистиращи технологии. Никой не е представил доказателства, че тези устройства са използвани за измами по време на изпити. Но въпреки това всички ученици с обучителни затруднения са поставени под общ знаменател на подозрение. Особено тревожно е, че институцията игнорира становищата на специалисти и експерти, работили по промените в наредбата.
Така се стига до абсурдната ситуация държавата сама да обезсилва собствените си политики. Родители и преподаватели вече предупреждават, че част от учениците ще бъдат лишени от реална възможност да покажат знанията си на НВО и ДЗИ. Това означава по-ниски резултати не заради липса на подготовка, а заради административно решение.
С други думи – МОН превръща информационната сигурност в инструмент за образователно изключване. Най-циничното е, че всичко това се случва под лозунга за „равен достъп до образование“.
Вместо равен достъп учениците получават още една стена пред себе си. Случаят показва колко далеч е българската образователна система от реалното приобщаване. А докато чиновниците пишат забрани, децата с обучителни трудности продължават да плащат цената на институционалната безотговорност.”
