Пожелавам си никое дете в България да не расте като сирак при двама родители, които го обичат. Дъщеря ми е като в затвор, живее под домашен арест след бруталното решение на Варненския Районен съд. Това, което искам, е депутатите да приемат Закона за споделеното родителство и направят родителското отчуждение част от НК, защото отговорността за ситуацията е тяхна. Това коментира навръх рождения си ден във Варна Иво Дошев, който заради личния си празник имаше щастието да прекара повече време с малката си дъщеричка Яна.
Иво Дошев: Да си баща в България през 2024 г. е наказание и дискриминация
Ето какво сподели той пред репортер на СайтЪТ:
Има ли развитие по вашия случай в личен и институционален план?
“Опитвам се да се договоря с майката на дъщеричката ми да мога да прекарвам повече време с детето. Дали са успешни? Не са успешни! Тя спазва стриктно и строго това, което съдът е разпоредил и няма никакви аргументи, които да са подходящи да обърнат нейното мнение и да бъда аз повече време с детето. Аз живея в София, пътувам по 1000 километра, за да мога да я видя. Случвало се е да идвам и да не успявам да я видя и се прибирам без даже да сме се видели”.
Ползвали сте услугите на семеен психолог, във всяка раздяла има две страни, ако се търси вина, тя е споделена вероятно, но не беше ли разяснено, че отдалечаването от единия родител е удар по психиката на детето?
“За щастие тя все още е малка и не разбира напълно какво се случва. Забелязвам, че е нервна. Забелязвам, че реагира агресивно в някои ситуации. Не съм сигурен дали това е типично за 3-годишно дете, тя наскоро ги навърши. Вероятно ще се отрази дългосрочно не толкова позитивно за нея. Единственият изход за създалата се ситуация, е адекватно и нормално решение от страна на българския съд. Ние вече минахме на първата инстанция в Районен съд Варна.
Присъдиха ми едно меко казано брутално за детето и за мене решение. Детето е като затворник в града, нямаме право да нарушаваме заповедта за излизане на повече от 15 километра извън града. Тя е като с гривна под домашен арест.
За сметка на това на майката е дадено право да пътува с детето където и колкото пожелае. В тази връзка единствената надежда е едно нормално решение на втората инстанция на съда. Ако следваме това, което Варненският районен съд е присъдил, Яна ще се прибере у дома, в София, едва през 2026 година. Тя тогава ще бъде на 5 годинки. Представете си колко “човешко” е това решение по отношение на детенце, което има легло в къщата си в София и никога не е спало в него”.
Защо ви наказват?
“Нямам обяснение! Не съм си позволявал да нагрубявам майката, не съм я обиждал, да не говорим пък дори да съм й посягал. Не е имало домашно насилие. Това “натриване на носове”, както казвате, си го обяснявам като една много силна връзка с майка й, която има доминантно значение в нейния живот. В момента тя живее при майка си, с детето, с новия си съпруг. Междувременно се омъжи”.
Това не я ли направи по-отзивчива и великодушна?
“Стана обратното!”
Кое е най-нужно в спешен порядък в посока споделеното родителство, така че законодателството да отвори вратата на бащите към децата им?
“Не само на бащите. Оказва се , че проблемът със споделеното родителство не касае само бащи. Това касае отглеждащи и неотглеждащи родители, защото се оказва, че във всяка ситуация, без значение дали отглеждащият родител е мъж или жена, той или тя злоупотребява с правото на неотглеждащия родител да вижда детето си и да прекарва времето си с детето,така че то да има още един родител. Получава се един парадокс.
Българският съд вместо да правораздава, налага едностранно решения, с които прави български дечица сираци, лишава ги от единия им родител.
Докато станат на 18. Те станат ли веднъж на 18, вече са зрели хора и са израснали в детство без родители.
Много е важно готвените сега законодателни промени да включат и родителското отчуждение като част от наказателния кодекс. Защото това е престъпление срещу личността на детето, срещу възприятията детето да има двама родители и да се чувства обгрижвано.
Има много статистически изследвания в държавите, където вече е възприето споделеното родителство. Навсякъде изводите са едни и същи, че децата, които живеят в условие на споделено родителство, те имат същите възприятия като деца в нормални семейства. Обратното – деца, които са лишени от единия си родител, имат различни форми на нестандартно поведение, за които даже не искам да си мисля, че са възможни да се случат, още по-малко искам да ги обяснявам.
Решението е изцяло в ръцете на българския съд и още повече в ръцете на депутатите, които се очаква да приемат едни нормални начини за прилагане на родителството. Затова ще използвам случая да отправя един призив към депутатите в Народното събрание:
Много ви моля не правете така, българските деца да растат сираци. Във вашите ръце е това да се промени, в ръцете на законодателството, така че направете нормални закони, направете родителското отчуждение част от наказателния кодекс и направете един нормален, задължаващ родителите закон да има споделено родителство, така че децата да растат с двамата си родители и да имат едно спокойно и безгрижно детство!“, призова Иво Дошев.
