СайтЪТ представя Нася Мугрева и Ина Иванова – Маринова, две прекрасни дами от Варна, които дадоха пример и урок на институциите как при желание и грижа, има реално решение на проблема с нарастващата популация на бездомните животни във Варна.
За пет години варненките са успели да кастрират със собствени сили и средства над 250 мъркащи опашатковци.
Всички знаем, че една кастрация е свързана с немалко средства, с отделено време и впоследствие обгрижване на всяко животинче до неговото възстановяване.
Как се справят Ина и Нася и какво могат да почерпят институциите от тях като отношение и опит? Ето какво споделиха те за медията ни по време на срещата “ЗаДОМи безДОМниче”:
Ина: Аз го правя от 6 години, Нася от доста по-рано. Кастрацията е популярен хуманен начин в света за намаляване на популацията. В България няма санкции за незаконно развъждане. Хората не осъзнават, че кастрацията спестява много мъки на едно животно, тъй като това е свързано с хормоните. В днешно време поради климатичните промени, животните се разгонват много по-често. Светлината и топлината са предпоставка за разгонването им. Започнахме да кастрираме заедно с Нася бездомни животни през 2020 година. По време на ковид карантината, която беше обявена, поискахме позволение от РЗИ да влезем в Морската градина, за да е всичко законно и легално.
Искахме да покажем, че това, което можем да направим двама доброволци, могат да го правят институциите като община Варна и организации, които имат финансиране.
Защото това е свързано с огромни усилия и разбира се не е за пренебрегване финансовата част. Точно финансовата част спира и много хора да кастрират домашните си любимци. Въпрос на грамотност е също така. Когато човек си вземе животно трябва да се информира, че то за да не маркира, да не избяга, когато е разгонено, трябва да се кастрира. Ветеринарите не винаги правят отстъпки за бездомни животни.
Точно към бездомните животни трябва да сме особено внимателни при избора на ветеринар. Защото домашното можеш да наблюдаваш, но уличното не е толкова време с теб. Има програма, която се нарича “Кастрирай и върни” . До ден днешен котките ни фигурират в тази система, т.е. ние сме ги върнали на улицата, но ги наблюдаваме и се грижим за всяка една от тях. Разселването нарушава Закона за защита на животните. Затова всяко кастрирано животно връщаме на мястото му, но го обгрижваме. Само с кастрация може да намалим колониите и популацията”.
Ина често призовава хората да бъдат съпричастни и се включат в техните инициативи. Тя не иска други природозащитници или доброволци от други райони да се ангажират, тъй като те самите имат достатъчно работа, а търси нови привърженици и последователи на хуманното дело. Често откликват хора, които предоставят клетка или заплащат някоя от кастрациите, за което е благодарна.
“Не е идеята да си помагаме едни и същи хора в тази грижа, а цялото общество да бъде съпричастно и образовано. На-вече искаме община Варна да кастрира бездомните си животни. Защото, попадне ли животно на улицата, то става собственост на община Варна.
Това е единствената голяма община, която няма кастрация на бездомни котки.
Тук има свръхпопулация. За пет години две кокти раждат 200 малки. От тях оцеляват 2.“
Нася: “ Кастрациите са важни, но трябва да има и санкции за хората, които изхвърлят. Зощото тези животни са на улицата, благодарение на някой недобросъвестен стопанин. Трябва да има санкции както за изхвърлуне на котки, така и за кучета. Това е омагьосан кръг. Чипирането в Българиа е задължително от 2012 година, трябва да бъдат чипирани и котките.
Ина: ”Общините са тези, които трябва да наложат задължителното чипиране на домашните животни. Това е един от начините, по които ще спре потока към улицата. В момента, в който някой се откаже от своя домашен любимец, общината трябва да знае от кого наследява това животинче и този човек да бъде санкциониран. Така хората ще знаят, че ако не могат да поемат ангажимент към едно животно, не трябва да го вземат. Нашите приюти не са хуманно създадени. Те са с тесни клетки, няма достатъчно пространство”.
Нася: “Истината е, че животните не трябва да живеят на улицата, нито в приюти. Те са под стрес, има огромен риск за живота им. Не можем да опазим всички животни на улицата. Колко приюта трябва да изградим, за да приберем тази огромна популация”.
Толкова ли е трудно да бъде изграден общински кастрационен център за котки?!
Ина: “Преди пет години изпратихме писмо до общината с искане да бъде изграден такъв кастрационен център. Тогава ни обясниха, че такъв може да бъде изграден на територията на приюта. Общинският съвет гласува бюджет за намаляване на популацията на бездомните животни, това трябва да включва и котките. Аз живея в “Аспарухово” и в момента отново от вилите се изхвърлят животни, които са некастрирани. Доброволците по места са готови да носят животни за кастрация и ги обгрижват в периода за въстановяване, нещо, което ние правим и към момента. По места и райони има много хора, коит ос егрижат и ще съдействат. Непосилно е гражданите да кастрират преброените около 20 000 котки.
В Пловдив има отделен кастрационен център за животни, финансиран от чужбина или от дарители. Доброволци и организации плащат част от кастрацията, останалата част се поема от общината. В Добрич доброволка успя да убеди общината да заселя част от бюджета за намаляване на популацията за кастрация на котки с помощта на доброволци. Ние с Нася сме се опитвали да направим мрежа за Варна, имаме доказано добър ветеринар, който предлага поносима цена и може да се изгради такъв център по адекватен начин. Искам да поздравя кмета на Девня, който разпореди всички домашни кучета да бъдат чипирани. Ние искаме чипиране и за котки. В цял свят има санкции за изхвърлянето на животни и те се изразяват в това виновникът да поеме финансово кастрацията примерно на пет бездомни животни.
Не е честно нарушителите в България да са непикосновени, а в същото време хората, които полагат грижи, да са подложени на постоянен обществен тормоз за това, че обгрижват бездомни животни.
Институциите вместо да стимулират добволоците ги демотивират с бездествието си”.
Нася: “Работещите в институциите често са политически обвързани и си търсят гласоподаватели, защото голяма част от обществото е против чипирането и кастрацията. Най-лесно е да си затварят очите за проблема.
Всяка есен Морската градина епълна с нови бездомни кучета, изгонени от вилните зони”.
Ина: “Можем да ползваме хуманни практики от други държави, но ние също имаме закони, които за жалост не се спазват, поради липсата на контрол. Често участвам в протести за по-сурови наказания при посегателство над гръбначно животно, но виждам, че не се прилагат законите, които имаме”.
Нася: “Все още ефективно законът не се прилага. Неглижират се случаите на садизъм спрямо животните. Не се спазва в цялата си сила закона дори при убийство на човек, какво остава при тормоз и убийство на животно. Нужно е доста време да бъде ограмотено обществото ни в по-добро отношение към животните и това може да се случи чрез образователни програми и възпитание на подрастващите. Животното учи на отговорност, на всеотдайност, на емпатия и обич”.
Ина: “Учи и на социалност. Децата, които имат животинче у дома не са самотни. Най-вече основното е да възпитаме добри хора”.
Нася: “Тази агресия, на която сме свидетели в обществото, тези отношения между нас, тръгва от някъде, от детството, от възпитанието. Ако не сме научени да се грижим за нещо малко и безпомощно, какво остава за грижа към хората.”
Ина: “Обсъждали сме вариант в час на класа да бъде говорено с децата на тези теми и много учители подкрепят идеята. Трябва да се обсъди и с Инспектората по образованието и да бъде въведено задължително такова обучение. Живеем в свят, в който на децата им е позволено всичко. Достъпът до интернет, където има много насилие, също е фактор. Често едно убито животно на улицата, било то гълъб или котка, не впечатлява децата, те не го приемат като проблем. Ние като родители обаче трябва да реагираме, защото апатията е стъпка към агресията”.
Нася: “Емпатията към животните, води до импатия към хората!“
Ина: “Доказано е, че всички хора с прояви на агресия към хора са започнали с насилие над животни. Двамата садисти от Перник са публикували тези ужасни видеа в канали, които преди това не са били достъпни за деца. Когато гръмна скандалът, който шокира всички ни, тези видеа станаха достояние и на деца. Това не трябваше да се допуска. Да не говорим, че тези хора дълго време са парадирали с финансови възможности, защо никой не е проверил как си позволяват този стандарт на живот. Ясно е, че има съмнения за престъпна дейност”.
Нася: “Друга важна тема е масовото ползване на животни за разплод и търговия при домашни условия. Там също няма никакъв контрол. Социалните мрежи са пълни с животни, които се продават. Трябва да бъде забранено и се контролира домашното развъждане. В легалните развъдници едно животно може да ражда до два пъти. Хората, които тормозят животно да ражда неограничен брой пъти му причиняват огромни вреди, да не говорим, че не плаща данъци, това е незаконна дейност”.
Ина: “Институциите много лесно могат да открият тези хора, те са в мрежите, където се продават животни. За това хората в тези институции получават заплати, за да си свършат работата и не допускат нарушаването не на един, а на няколко закона. При пет котки, примерно, трябва да се регистрира приют или развъдник, да си плащаш данъците и да подлежиш на контрол”.
Нася: “При развъждането на едно животно повече от два пъти, изменяш породата. Поколенията започват да развиват генетични аномалии. Така са подведени и клиентите.
Ветеринарните лекари също имат вина за това домашно развъждане, защото те не обесняват на хората, че не е вярно твърдението, че всяко животно трябвало да роди поне веднъж, за да е здраво. Доказано е, че всяка раждаща котка след това на 90% развива рак. “
Ина: “Никой не обяснява на хората как се гледа дадена порода и какво се изисква, за да прецени всеки дали е готов за това. Ние сме общество, което няма емпатия, няма хуманно отношение, а в същото време си вземаме породисто куче или котка, с които да се снимаме и похвалим в интернет като с предмет.
Оптимист съм единствено затова, че все повече млади хора, семейства с деца, посещават приюта в Каменар и дават добър пример на децата си. Искам да вярвам в това, че обществото ни вече е пораснало малко и осъзнало, че носи отговорност към тези бездомни животни.”
Нася: “Трябва да сме по-отговорни към животните, за да сме по-отговорни към себе си и околните!”
В публикацията са използвани снимки от личния архив на двете дами.
СайтЪТ поздравява Ина и Нася за всеотдайността, с която полагат грижи за бездомните животни във Варна и призовава повече хора да следват техния добър пример!