След поройните дъждове, наводнили части от Варна, общинските съветници поставиха остро въпроса за състоянието на отводнителната система, деретата и каналите в града. На заседание на постоянната комисия по „Благоустройство и комунални дейности“ към Общинския съвет те настояха за спешни действия, отчет от администрацията и създаване на ефективен кризисен щаб.
Общинският съветник от “Възраждане” Николай Костадинов представи снимков и видеоматериал от проблемни участъци – дерето на ул. „Уста Колю Фичето“ до кръговото при „Практикер“, ул. „Девня“ в посока Белослав и участъци от Франга дере. Кадрите показват затлачени от наноси и растителност дерета, полусъборени постройки и цели терени, превърнати в паркинги върху водосборни площи.
„Говорим за реални рискове за хората. При следващ силен дъжд тези места могат да станат капани за водата“, коментираха съветниците и настояха за конкретни срокове за разчистване.
По думите му, във Франга дере състоянието е още по-тежко – каналът е затрупан с боклуци и паднали дървета, които не са почиствани от години. На места са засипани цели участъци, а върху земната маса вече има оформен платен паркинг.
Костадинов насочи вниманието и към Шокъровия канал, в който според него се вливат фекални води, замърсяващи плажовете на Варна. „Ние сме туристическа дестинация. При проливни дъждове през лятото Офицерският плаж често се затваря. Това е срам за града“, подчерта той.
Съветникът припомни, че още предишната администрация е имала готов проект за заличаване и реконструкция на канала, включен в програмата по член 113 с бюджет от 100 милиона лева, но реализация така и не е започнала.
Особено внимание бе обърнато и на западния охранителен канал в Аспарухово, където компрометирани стени и обрасла растителност пречат на нормалното оттичане. На заседанието бе поставен и въпросът дали монтираните от общината камери за видеонаблюдение в рисковите зони работят и дали има постоянен мониторинг.
„Имаме 850 хиляди лева за почистване на деретата и още 800 хиляди за шахтите. Гражданите питат къде са резултатите от тези средства“, заяви един от съветниците.
От администрацията съобщиха, че Варна има действащо рамково споразумение за почистване на дъждовната канализация, по което са почистени около 6 000 шахти през пролетта и още 3 000 от септември насам. Въпреки това, при последния дъжд десетки шахти се запушиха от листа и клони, а много граждани сами са отваряли капаците, за да се оттече водата.
Заместник кметът Димитър Кирчев отбеляза, че има дежурни екипи, които да реагират на сигнали. Той допълни, че всяка седмица районните администрации подават график, кои шахти трябва спешно да бъдат почистени.
Относно охранителния канал, Кирчев отбеляза, че той е бил изграден технически правилно и годен за експлоатация. Проблемите са възникнали по време на строителството на бул. „Васил Левски“, когато е било разрешено излишната земна маса от строежа да бъде депонирана именно в този участък. Натрупването на големи количества почва върху съоръжението е оказало натиск върху стените на канала и с времето е довело до деформации и наклоняване на конструкцията.
От администрацията признават, че към момента не е ясно кой е дал разрешение за насочване на земната маса в този район, а последвалите валежи са влошили състоянието на съоръжението. Общината е ангажирала експерти да направят обследване и до един месец да предложат вариант за укрепване и възстановяване на компрометирания участък.
Общинската администрация се ангажира в рамките на месец да представи техническо предложение и количествено-стойностна сметка за укрепване на охранителния канал, както и доклад за причините за деформациите по трасето на бул. „Васил Левски“, където земни маси са депонирани неправомерно по време на строителството.
Съветниците настояха за ясен план за превенция, който да обединява общината, пожарната и гражданска защита. Предложено бе да се създаде постоянен кризисен щаб, който да реагира своевременно при предупреждения за обилни валежи, а не „след като всичко вече се е случило“.
„Хората буквално се бореха с водата с подръчни средства – отваряха шахти, ринаха листа, за да не влязат водите в домовете им. Не може така да се разчита на гражданите – нужни са действия предварително, не след бедствието“, заяви общинският съветник Христо Атанасов.
„Трябва да спрем да действаме постфактум. Проблемите са известни от години – знаем кои места се наводняват и какво трябва да се направи. Време е да има реална превенция, а не само реакция“, подчерта Атанасов.
