В рамките на програмата “Открити хоризонти” на 41-вия фестивал на българския игрален филм “Златна роза” 2023 ще бъде премиерата на един филм, вече отличен с десетки международни награди – “Немилосърдната красавица” (”La belle dame sans merci”).
Филмът ни отвежда в епохата на Средновековието във Франция, която не е просто исторически фон на една любовна история, а провокира философски въпроси за живота и смъртта, за вярата и порока, за ересите и милосърдието. Основното вдъхновение е животът на френския поет Франсоа Вийон – една от най-противоречивите личности на 15. век, но в образа на главния персонаж се вплитат и елементи от съдбата и мислите и на други негови съвременници – поета Ален Шартие и религиозния проповедник Джироламо Савонорола. Историческият разказ прелива в света на приказките, обитаван от символни образи, а финалът изненадва с рязка промяна.
Лентата е създадена през 2023 г., сценаристи са Николай Богомилов (Тимотео) и Винсент Моли, режисьор е Николай Богомилов, оператор Емил Топузов. Впечатляващата музика включва произведения на Гия Канчели, Йоханес Брамс, Йохан Себастиан Бах, Янис Ксенакис. В ролите са Винсент Моли, Баярма Баярма, Нели Дренска, Адриана Димова. Филмът е продукция на Ергана филмс продакшън – Марика Тошева, Николай Богомилов и Ангел Ставрев, копродукция – Доли Медия студио.
Интересен факт е, че “Немилосърдната красавица” е независима продукция, но в рамките на само три месеца тя е приета за участие в 34 фестивала в Англия, Холандия, Германия, Италия, Швеция, Франция, Полша, САЩ, Канада, Бразилия, Тайланд, Индия, Перу, Хонг Конг, Сингапур, Дака, Дубай и др. и вече има 34 получени награди. Постигащ международно признание най-вече заради оригиналния си стил, необичайната работа с музиката, метафоричния кино език с множество културни препратки, филмът е поканен на още 50 фестивала, откъдето създателите му също чакат добри новини.
Режисьорът Николай Богомилов (Тимотео) завършва право в СУ „Климент Охридски“, а по-късно – кинорежисура и продуцентство във ВГИК Москва. Автор е на няколко късометражни филма, награждавани на международни фестивали, както и на документалния филм „Булгарианум (документална приказка)“, носител на наградата за най-добър чуждоезичен документален филм на Фестивала на световното кино в Милано през 2016 и на още престижни международни награди. „Немилосърдната красавица“ е пълнометражният му дебют в игралното кино.
Преди премиерата на “Златна роза” Николай Богомилов сподели пред Нина Локмаджиева своята концепция за филма:
“Филмът е посветен на средновековната поезия и основната идея е цената, която истинският творец плаща за своето творчество – страданието. Целият разказ на филма е разказ за цената, която главният герой – Поетът, е платил, за да може да напише едно съвсем кратко стихотворение – това е Рондото на Франсоа Вийон, което ще чуем във финала на филма.
Главният персонаж (Поетът) е събирателен образ от няколко исторически личности, като стиховете, които звучат във филма, са на Франсоа Вийон и Ален Шартие и фрагменти от проповедите на Савонарола. “Немилостивата красавица” е поема на френския средновековен поет Ален Шартие. Всъщност филмът по моя замисъл би трябвало да бъде философска притча, която да говори за красотата и трагизма на Средните векове.
В търсенето на пространство, които ни дава максимална творческа свобода, ние с Винсент Молли избрахме Средновековието. То ни дава свободата да говорим за актуалните теми днес, например за темата война, която се разглежда от много режисьори напоследък. Но говорим не за една конкретна война, а за войната като страшно безкрайно явление в човешката история.
Предисторията на този филм започна преди двайсетина години, когато се запалих да изучавам богомилите. Тогава се запознах с един изключителен човек – Фаина Гримберг – тя е историк и писател, посветила се на изучаването на България и нейния културен принос в света. Тя изследва културното влияние на българите в Европа, което идва на няколко вълни – част от българите остават на Волга, други отиват към Дунав, а една част от тях отиват в Западна Европа. Тук те не създадат своя държава, а се смесват с годините с местното население и оставят там своите ритуали, своята кухня и своя религиозен дуализъм.
За мен именно Франсоа Вийон е човекът, на когото съдбата е отредила да бъде гласът на катарските/богомилски учения. Влиянието на Вийон като личност в онова време е доста по-голямо от това, което се е смятало досега. Ние издадохме книга, която преди години представихме на научна конференция в Русия. Там имаше учени от Сорбоната и от цялото европейско културно пространство, което се занимава с Вийон. И ние оборихме този мит, че е бил бандит и разбойник – аргументирано, с исторически документи и издания, които съм събирал от цял свят.
Във филма експериментирам с музиката, която е отделен персонаж. Бих искал да отбележа сериозната работа на моят съсценарист Винсент Моли, който изпълни и главната роля във филма. Сложни операторски задачи имаше Емил Топузов.
Моята идея за този филм е той да бъде една философска притча, такава, каквато правят Бегман, Фелини, която да работи с непряк кино език.“
