България никога досега не е имало по-силна подкрепа за присъединяване към Шенген, каза служебният министър на външните работи Николай Милков по време на отчета на мандата си. Очевидно, че в този период не успяха да бъдат създадени всички предпоставки за пълноправното ни членство, въпреки всички положени усилия. България обаче никога не е имала по-силна подкрепа за присъединяване към Шенген, предаде БТА.
Министър Милков припомни, че Нидерландия и Австрия имаха претенции за членството на България в Шенген. Швеция беше колебаещ се партньор в началото, но впоследствие Швеция заяви подкрепата си, която е ключово важна, тъй като тя сега председателства Европейския съюз, каза още той. Беше потвърдена подкрепата от водещи европейски държави – Германия, Франция, Италия, Испания, като тя не е пасивна, а активна, което означава лобиране пред останалите, работа с Европейската комисия, убеждаване и сериозни усилия в полза на това българското членство да се случи.
Към днешна дата австрийската позиция е продиктувана главно от тяхната оценка за неефективност на механизмите на Шенген и по-скоро претенциите им са към Европейската комисия. България и Румъния стават заложници на едни такива процеси, които протичат в Шенген, добави Милков и посочи, че много често политиката не е справедлива и се оказва, че заради това, че Шенген не работи както трябва, трябва да бъдат наказани тези, които са извън Шенген. Това е парадоксът на ситуацията, добави той.
Факт е, че европейските държави постепенно и бавно, но все пак възприеха наратива, който Нидерландия и някои други скептични държави през годините успяваха да прокарат, а именно, че механизмите за върховенство на правото са част от оценката и трябва да бъдат част от критериите за този механизъм. Това е факт, с който ние не можем да не се съобразяваме и поради тази причина положихме усилия да убедим партньорите си докъде сме стигнали с механизма и какво сме успели да променим след 2019 г., припомни той.
От нас се очаква да бъдем обект на нов доклад, който ще сумира постиженията на страната ни след 2019 г. и трябва да покаже напредък във връзка с върховенството на закона. Ако не се постигне напредък, това може допълнително да доведе до проблем за българската кандидатура, когато започне да се разглежда тя в средата на годината, каза още той. Министър Милков посочи, че трябва да знаем точно какви критерии трябва да бъдат заложени в този доклад, за да се избегнат всякакви недоразумения или опити да се казва, че докладът не ги удовлетворява, че не е достатъчно пълен, или че отделни теми не са разгледани. Искаме да уточним всички условия, на които да отговаря докладът, за да може той да бъде приет от страна на Нидерландия.
Когато получим положителен резултат от този доклад, ние ще сме изпълнили техните изисквания, посочи още министърът и уточни, че за България те възникват допълнително и не са били част от досегашните условия. Ако докладът удовлетвори Нидерландия, тя би била готова да участва в проверяващи мисии в България, които да докажат окончателната техническа готовност, че България е възприела и последните достижения на Шенгенските механизми, включително свързаните с издаването на визи, двустранното съдебно сътрудничество, опазването на личните данни. Ако всичко това се случи и ако имаме подкрепата на парламента, имаме всички основания да мислим, че е възможно България да стане член на Шенген през есента.
Румъния не се стреми към разделяне от България по пътя за Шенген, каза още министър Милков. По думите му Румъния би желала заедно с България да станат членове на Шенген тази година. Много по-лесно е да пазим граница от 300 километра с Турция отколкото Румъния да въвежда шенгенска граница по 600-километровото продължение на българо-румънската граница, добави министър Милков. По думите му, ако двете държави се разделят, камионите, които пътуват през граничния контролно-пропускателен пункт „Капитан Андреево“, ще чакат на пункта, а след това ще чакат и на пункта в Русе, както и сега, и на практика полза от разделянето няма.
