На 2 юли 2025 г. прокурор от Софийска градска прокуратура е постановил отказ за образуване на досъдебно производство във връзка със сигнал, подаден по електронна поща от народния представител Кр.П. В сигнала се твърди, че са налице съмнения за „координирана дейност (от страна на БПЦ и РПЦ), целяща стратегическо влияние върху младите хора в България, желаещи в бъдеще да станат духовници, извън установените образователни и религиозни канали в страната“. Това се казва в изявление на прокуратурата, във връзка с публично разпространени твърдения от народен представител от 51-вото Народно събрание.
След анализ на данните от фактическа и правна страна прокурорът от СГП е стигнал до извода, че в конкретния случай липсват каквито и да е данни за извършено престъпление от общ характер, в частност за престъпление по чл. 105, ал.1 от НК (поставяне в услуга на чужда държава или на чужда организация).
В постановлението на СГП се посочва, че сигналът на Кр.П. съдържа предположения и то абстрактни за евентуално бъдещо поведение на трети лица – български граждани, които биха заминали да учат в духовни учебни заведения в чужбина.
Изпращането от страна на Негово Светейшество Патриарх Даниил на уведомяващо писмо до митрополитите „за възможността за кандидатстване на студенти от България в духовните учебни заведения на Руската православна църква в трите направления – бакалавър, магистър и доктор по богословие“, не е поведение, съдържащо данни за осъществено престъпление от общ характер, в частност по чл. 105, ал.1 от НК, се посочва в постановлението на прокурора от СГП.
В доктрината ясно е обосновано, че за да е налице престъпление по чл. 105, ал.1 от НК не е достатъчно определено лице да има намерение да служи на чужда държава, а е необходимо изявление, уговорка, вид реално поведение от представител на чужда държава или организация, че приема и се съгласява с това, установява наблюдаващият прокурор.
Съгласно Конституцията на Република България вероизповеданията са свободни и отделени от държавата, а изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи, както и свободата на мисълта, са ненакърними. Конституцията прогласява, че държавата следва да съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.
