Общинските съветници на ПП „Възраждане” в Общински съвет – Варна предлагат провеждане на проучване в училищата в морската столица за наличие на ученици с дислексия и дисграфия, нуждаещи се от помощни устройства за подобряване на училищните резултати, съобщи за СайтЪТ общинският съветник Юлиян Губатов. Предложението е внесено за разглеждане в комисията по образование в Общинския съвет на 8-ми декември.
“Обръщаме специално внимание към проблемите на учениците с дислексия и дисграфия,
обучаващи се в общинските училища в община Варна. Дислексията представлява специфично нарушение на способността за учене, свързано с процесите на преработка на информацията, което ограничава придобиването и развитието на грамотността и води до несъответствие между очакваните за възрастта и реалните постижения в училище. Проявите на дислексия са специфични и общи.
Общите прояви на дислексията включват разминаване между възможностите и реалните
резултати на детето, дефицит на вниманието и паметови нарушения. Децата с дислексия са
интелигентни, говорят и обясняват добре, но резултатите им в процеса на ограмотяването са ниски. Тази разлика между реалните възможности и резултатите е една от характерните черти на нарушението. До голяма степен този проблем се дължи на това, че децата с дислексия възприемат цялостна картина на обкръжаващата ги действителност, без открояване на детайлите” се посочва в предложението.
Много често ниските училищни постижения се обясняват единствено с дефицит на вниманието, често интерпретиран и като лошо възпитание.
Специфичните прояви на дислексията представляват нарушения в развитието на конкретни функции – при откриването, разпознаването и различаването на стимули, възприети по определен сензорен канал (зрителен, слухов, тактилен).
Дисграфия, от своя страна, с много често срещана както като отделно от дислексия състояние, така и свързано с нея. Дисграфия е частично нарушение на процеса на писане, причинено от органични и социални фактори. Тази сложна функция, писането, се реализира от множество структури на централната нервна система, но това изисква и емоционално-волева организация на дейностите, целенасоченост, разкриване на определен смисъл и др. Отклонението във функционирането на всяко едно от тези звена може да се отрази отрицателно върху процеса на писане.
Юлиян Губатов допълва, че резултатите на учениците с дислексия и дисграфия могат да бъдат подобрени чрез поетапното изпълнение на няколко отделни стъпки.
“Едно от решенията е да се проведе проучване на броя ученици от 1 до 12 клас с дислексия и дисграфия, които посещават общинските училища. Това може да се постигне с анкетна карта, изпратена към училишните ръководства, а оттам към началните учители и учителите по Български език и литература, както и към логопедите в училището, където има такава щатна бройка. Тук трябва да се има предвид, че голяма част от децата с дислекция и дисграфия не са определени като деца със СОП.
Успоредно с това трябва да се проучи и създаде списък с устройства и материали, които да могат да бъдат закупени и предоставени на децата, с цел подобряване на училищните резултати. Не на последно място е необходимо създаването на КСС за устройствата и материалите”, коментира пред медията ни Губатов.