През последната година Варна се превръща в тревожен пример за това как местната власт, подкрепена от прокуратурата и съда може да превърне правото на протест в административно нарушение и дори в престъпление. Гражданинът Николай Петков – баща, който от три години се бори да види сина си – многократно е бил спиран, ограничаван и прогонван от пространството пред Община Варна и Окръжен съд – Варна.
Издадени са му актове и накрая срещу него е образувано наказателно дело 3453/2026г. по описа на Районен съд – Варна за хулиганство. Забраните идват от две институциите, които би трябвало да подкрепят демокрацията, а правото на протест е сред основните права, записани в Конституцията на България.
По думите на Николай Петков, забраните и тероризирането с привикване в прокуратурата, в съда идва от кабинета на кмета Благомир Коцев и варненски съдии. Причината, която страните изтъкват, е, че Николай Петков протестирал „шумно“ и пречел на „институциите“ да си свършат работата.
И двете институции отказват да му позволят да протестира мирно – без агресия, без нарушаване на реда, само с плакат и присъствие. Това не е просто административно действие, а незаконосъобразно ограничаване на конституционно право. Гражданите протестират под прозорците на властта, когато властта е глуха и сляпа за техните проблеми. А проблемите се трупат и стават непоносими.
Още един опасен прецедент: нарушено конституционното право на защита
И последствията за протестиращия Николай Петков не закъсняват: срещу него е образувано наказателно дело за „хулигански прояви“. Обвиненията са му връчени, но липсват в електронната система за съдебни дела, което поставя под съмнение прозрачността на процеса. Първото заседание се е провело на закрити врата.
Второто заседание ще бъде на 29.09.2026г. в Районен съд – Варна. Назначената му служебна адвокатка Цветанка Кирякова не отговаря на служебния си телефон и не отговаря на имейл. До днес не се свързала с клиента си. Остава въпросът : как ще защитаващ активно протестиращият Николай Петков, когато дори не си го чул по телефона.
Конституционното право на защита за Николай е погазено не от кой да е, а от съда и назначения му служебен адвокат. Така протестът – последният инструмент на гражданина – се превръща в основание за наказателно преследване. А когато протестът е наказуем, и ти е отнето правото на защита, демокрацията е в опасност.
Трети опасен прецедент: отказът на Община Варна да предостави обществено значима информация
На 9 март 2026 г. Николай Петков подава заявление по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Заявлението е изрядно, конкретно и изисква информация, която общината е длъжна да съхранява и предоставя. Той пита:
- Кой нормативен акт позволява забрана на озвучителна техника при протест?
- Кой нормативен акт позволява определяне на дистанция между протестиращи и сгради?
- Кой нормативен акт позволява ограничаване на часовия диапазон на протестите?
- Има ли вътрешни правила за тези ограничения?
- Има ли становища на юристи?
- Колко пъти са налагани ограничения през 2024–2026 г.?
- Има ли координация с МВР?
Отговорът, подписан от секретаря на общината Силва Крикорян, е показателен за институционалното отношение към гражданите.
„Общината НЕ предоставя:
- никаква нормативна основа (т.1–3),
- никакви вътрешни правила (т.4),
- никакви становища на юристи (т.13–14),
- никакви документи за координация с МВР (т.11).
Общината признава:
- че ограниченията се налагат чрез „съгласувателни писма“,
- че тези писма съдържат „Задължения за организаторите“,
- че само една заповед за забрана е издадена за периода 2024–2026 г.“
Това означава, че ограниченията върху протестите се налагат без заповед, без правно основание, без възможност за обжалване. Общината отказва да предостави ключова обществена информация. Това е де факто отказ по ЗДОИ, маскиран като „отговор“.
Кой е потърпевшия от трите прецедента Николай Петков: баща, смазан от системата
Николай Петков не е лишен от родителски права, но реално неписаната системна деятелност на институциите го е лишила. Съдът е постановил режим на лични отношения. Експертизите по делото установяват напреднал стадий на родителско отчуждение, причинено от майката, която системно укрива детето от бащата.
Баща от Варна не е виждал детето си над 460 дни и протестира пред съда: Никой не изпълнява съдебните решения (ВИДЕО)
Според предходни материали на TheSite24, Николай не е виждал детето си от 3 години. Майката е отписала детето от училище във Варна и го е преместила в София без знанието на бащата. Социалните служби продължават да водят детето на психолог, въпреки становище, че това го травмира. Николай има право да ползва социалната услуга „контактен център“ по местоживеене на детето в София, но това не се случва, тъй като социалните служители не правят никакви усилия и не предприемат законните задължителни действия в случай на неспазване на съдебно решение.
Нещо повече: прокуратурата не предприема действия за изпълнение на съдебните решения. Съдът не санкционира неизпълнението. Общината ограничава протестите му. Така три институции – прокуратура, съд и община – се превръщат в задруга срещу един баща, който се опитва да упражни правото си на родителство. Николай Петков е пример за това как системата може да смели човек, който просто иска да види детето си.
Срещу Николай Петков в последните години се води поредица от дела за „домашно насилие“, заведени от майката на детето му – дела, които съдът многократно е установявал като необосновани, а в някои случаи – подкрепени, според Николай, с фалшиви документи, оставени по кориците на делата. Последното производство е по гр. д. №6335/2025 г. на Софийски районен съд. Преди него майката подава жалба за домашно насилие във Варненския районен съд, където съдебно‑психиатрична и психологична експертиза доказват висок синдром на родителско отчуждение по нейна вина. Въпреки това съдия Евгения Томова постановява решение по гр. д. №2074/2024 г., с което осъжда Николай да се „въздържа от домашно насилие“ – акт, който поради процесуални нарушения той не успява да обжалва.
Петков е завел искове по ЗОДОВ заради тези действия, които определя като злоупотреба с право. Междувременно прокурорът Евгения Томова – вместо да защити интереса на детето – образува ново дело за домашно насилие срещу него, насочено към това да го сплаши и да го откаже от протестите му. Всъщност Николай как извършва домашно насилие, след като не е в контакт с бившата си съпруга и с детето повече от три години? Делото отново разпределено на съдия Димо Цолов – същият съдия ще води и наказателното дело, за което писахме по-горе.
Николай Петков твърди, че всички тези обвинения са резултат от стратегия, подготвена от адвокатката на бившата у съпруга, чиято цел е да го набеди в насилие. Той заявява категорично, че никога не е упражнявал физическо насилие над майката на детето си – факт, потвърден в съдебни заседания и от бившата му тъща. Въпреки това прокуратурата продължава да го атакува с нови обвинения – включително досъдебно производство от 2024 г., основано на твърдение, че не плаща издръжка, въпреки че той многократно е представял платежни документи за изплатените суми.
„Прокуратурата търси варианти да ме сплашва, за да не протестирам“, казва Петков. И добавя: „Нямам притеснения за себе си. Притеснението ми е само едно – че детето ми се отчуждава от мен.“ Затова от 8 септември 2026 г. той започва безсрочни протести пред Софийския районен съд и на бул. „Витоша“ 2, докато институциите не защитят правото на детето да живее и с двамата си родители.
Прецедентите остават: забрана за протести, лишаване от право на защита и лишаване от родителски права без съд и присъда. Какво да очакваме още от демократичната държава?
