За битката с институциите на Николай Петков СайтЪТ вече разказа. Отчаяният баща, който копнее да види и прегърне детето си, не спира да търси справедливост под прозорците на съдебната палата на площад “Независимост”.
Там го срещна отново репортер на СайтЪТ на 22 май, когато с мегафон в ръка търсеше отговор защо над 470 дни не е виждал детето си?!
Ето какво сподели Николай:
“Имах среща с председателя на Окръжен съд, както и в писмен вид съм отправял искане до него и до председателя на Административен съд Варна, тъй като те имат такова правомощие, да поискат от ВСС и инспектората на ВСС за три лица, за които съм дал доказателства, че целанасочено и с умисъл не са изпълнили своите служебни задължения и пряко са участвали в отчуждението на дете от неговия родител, това съм аз!
Категорични и неоспорими доказателства не бяха зачетени, като съдебно-психиатрична и психологична експертиза, в която се казва, че майката отчуждава детето и му влияе негативно. Това е още април 2024 година. Майката не ми е предавала дететото вече 471 дни. Няма институция в тази държава, която да накара някой да изпълни съдебно решение по режим на лично отношение.
Големият проблем в момента са НПО-тата, те са основните, които изпращат становища да не се приема закон за споделено родителство по простата причина, че ще изгубят милиони левове от държавата. Там имаме финансови интереси. Всяко НПО, което е ангажирано с деца и семейства, получи по 120 000 лв., за да обучават деца и родители, които отчуждавата децата си, как да се справят. Семинарите, които правят включват основно да раздадат листовки, от които да четеш. По Закон за достъп до обществена информация беше поискано да се види каква сума вземат. За един семинар се вземат 4500 лв. от държавата. Тези НПО-та обучават съдии, социални работници. Оттук идва проблемът, хората се интересуват от това да вземат по 10-12 000 лв. заплата.
В България прокурорите на 10 000 души са повече от 30. В Германия са 8, в скандинавските сържави 5-6. При съдиите е същото положението. В тази сграда е пустиня. Съставът трябва да се намали драстично. Аз имам едно дете на близо 8 години. Майката септември 2024 г. го отписа без мое знание от училището във Варна и отиде при леля му в София, за да го отдалечи от мен, да ми бъде трудно, на практика невъзможно да го виждам и вземам с режим за приспиване в дома на бащата, какъвто е описан в съдебното решение.
Не само, не се спази това, но тези корумпирани или непознаващи закона съдии, които не зачетоха доказателствата, постановиха 6 месеца да бъда под надзора на социалните във Варна, след това три месеца в София, но не по-малко от десет посещения, в събота, по един час. Ако това отчуждение се случваше на много други места по света, отчуждителят щеше да бъде вкаран в затвора, защото нанася травми на детето. На Запад се налага минимална глоба от 1500 евро за еднократно нарушение. Отчуждителите търпят имуществени санкции.
Отдел “Закрила на детето” още през април 2024 година даде становище, че детето ми не трябва да се води често на психолози и по доктори, защото това го травмира и му влияе негативно. Детето ни е избягало от стаята при психолога, направило е опит да избяга и от сградата, но са го спрели. Тези хора продължават да пращат детето ни при психолози, за да може да се вземат едни пари на гърба на болката на моето дете. Това не е само мой проблем. В България сме хиляди, които страдами от родителско отчуждение. Стотици хиляди българи бяха прокудени от нашата родина, разказа с гняв и отчаяние варненецът.
Какво още сподели през сълзи Николай, вижте във видеото!
