Събитието е под патронажа на областния управител на Област Варна проф. Андрияна Андреева и на кмета на Община Варна Благомир Коцев.
В навечерието на Международния ден на жената, ГХГ открива мащабна изложба живопис на женски образи от своя музеен фонд. Под названието “Тя”, селекцията, направена от екипа на Галерията, включва забележителни произведения на знакови автори – определящи имена за някои от най-плодотворните периоди на българското изкуство.
Проф. д-р Андрияна Андреева, споделя вълнението си от предстоящата изложба: “Да бъда част от екипа, който роди идеята за изложбата, бе не само изключителна привилегия, но и чест, за която ще бъда благодарна винаги. Вълнува ме всяка среща с изкуството, всеки повод да се докосна до вдъхновението, да търся във всеки образ, всеки щрих или цвят неразказани истории – за живота, за любовта, за пътищата, които сърцето следва. А там някъде – между вдъхновението и страстта, между любовта и презрението, между преклонението и възхитата е Тя – Жената. Онази дива, многолика палитра от образи в целия цветен спектър на живота. Казват, че да рисуваш женски образи, е като да обхванеш необятното. Но пък неповторимо е усещането да се докоснеш до стила, с който авторите в тази изложба пресъздават своя прочит за Нея – Жената. Тя – Любимата, Майката, огнената дива, или крехката нежност, която може да променя съдби. Тя – Жената.”
Изложбата представя близо 60 живописни произведения от фонда на галерията. Тя е експонирана, следвайки хронологичния принцип, така че зрителят има възможност през женския образ да познае динамиката и промените, които настъпват в българското изобразително изкуство – посочва Доротея Павлова, директор на Галерията.
Най-ранното произведение е „Дамски портрет“ на Иван Мърквичка (1856-1938). Неговото изкуство регистрира прехода от светогледа на възрожденските художници към творчеството на художниците, изобразяващи градския човек с реалистичен пластичен подход. В живописното произведение „Дамски портрет“ авторът успява да създаде образец на поетичния интимен портрет, в който умело е преодоляна установената дотогава статичност на фигурата.
Изкуството на следващото поколение художници преодолява академичната линия в живописта и утвърждава европейските художествени постижения.
Цено Тодоров (1877-1953) задава нови моменти в българската реалистичната портретна живопис. Учил в Париж, той придава романтично внушение на женските образи, което го издига над академизма. С напълно различно внушение е женският портрет, създаден от Стефан Иванов(1875-1951) в неокласически маниер, притежаващ безспорни живописни достойнства.
Александър Мутафов(1879-1957) създава символистично внушение в композицията „Двоен портрет“, в която двата образа са профилно предадени и са обградени от условен затварящ план с усложнена живописна повърхност.
Елисавета Консулова-Вазова (1881-1965) специализира живопис в Мюнхен и споделя художествените принципи на импресионистичното изкуство. „Портрет на чехкинче“ вълнува със своята непринуденост, жизненост, младост и чистота.
Женските образи на Владимир Димитров-Майстора (1882-1960) остават най-емблематичните в класическото българското изкуство. Той се стреми да създаде „национален декоративен стил“ като форма, съдържание и колорит.
Борис Георгиев (1888-1962) учи живопис в Петербург при Николай Рьорих и продължава образованието си в Мюнхен. В експозицията е представен портрет на „Майка ми“. Това е изoбражение на човешка тъга и печал, на духовни терзания на една майка.
Вера Лукова (1907-1974) изгражда линеарно, с плътен контур женската фигура, а Карл Йорданов (1905-1976) в „Портрет на Олга Йорданова“ постига ясна композиция и чистота на формата. И в двете картини жената е разположена пред прозорец – любим композиционен мотив на художниците от 30-те години.
Вера Недкова(1908-1996) разработва жанра на голото женско тяло, търсейки да постави и реши чисто пластични проблеми.
Бенчо Обрешков (1899-1970) в “Момиче с червена шапка“ демонстрира силата на автономното изкуство, създавайки звучна живопис, която достига изключителна сила и цветност.
Светлин Русев (1933-2018) е представен с портрет на майка си, нанасяйки живописната материя с плътна, пастозна, релефна мазка.
Лиляна Русева (1932-2009) допринася с изкуството си за формирането на българската художествена изгражда образите на съвременни жени с характерна лаконичност на пластичния израз, постигайки обобщаване на формата и фина, загладена фактура.
Изкуството на варненската художничка Дария Василянска (1928-2017) е представено от фигурална композиция в характерната й постекспресионистична стилистика. Темата за майчинството вълнува художничката, която създава идилични сцени.
В женската фигура на Маргарита Денева(1931) се откриват солидно изградена образна структура и почти триизмерни обеми. Подобна склонност към моделиране се открива и в композицията „Вечната тема“ на Ванко Урумов (1941-2020).
В композицията „Майка“ на Тома Трифоновски (1938-2010) живописната повърхност е съвършено изчистена и цветът е освободен от имитативните му функции спрямо натурата и се е утвърдил като конструктивен елемент и носител на емоционални състояния.
Йордан Кацамунски (1943-2015) е представен в изложбата с живописната картина „Пълнолуние“ разработена в сдържана, монохромна гама.
Художникът Янаки Манасиев (1932-1978) търси да изрази дълбокия женски психологизъм в композициите с голи тела.
Галерията от образи на жени се допълва от произведения, създадени през 1980-те годиниот автори като Мария Зафиркова, Вихрони Попнеделев, Бисера Прахова
Разгърнатата експозиция на женски образи от фонда на Градската художествена галерия във Варна представя едни от най-значимите имена в българското изкуство.
Откриването е от 18:00 ч. на 7 март 2024 г. в Градската художествена галерия – Варна, на ул. „Л. Каравелов“ 1. Изложбата може да се види до 26.03.2024 г.
